Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Арич беше ядосан. Той се наведе напред, потръпвайки от болките в старите си мускули.

— Някой би могъл да хвърли същите обвинения към Закона, практикуван извън гауачинските светове!

Маккай се въздържа да отговори рязко. Верен на гауачинското си обучение, той бе готов да постави под въпрос всякакви становища за приложенията на Закона в Съюза на Разума, за свойственото чувство за правота на всяка аристокрация и всеки политически блок, независимо дали представя някакво мнозинство или малцинство. БюСаб имаше своя аксиома, според която всички облечени във власт обединения проявяват склонност към аристократични форми. Пак според това правило наследниците на висшите управници господстват в различните ниши на властта. Бюрото никога не наема на работа деца и потомци на свои агенти.

Арич започна да се повтаря — нещо, което гауачините правеха рядко.

— Законът е заблуда и фалшификация на истинските ценности, Маккай, навсякъде другаде, с изключение на гауачинските светове! Вие обгръщате своите закони с теологична аура. Вие игнорирате пораженията, които те налагат на вашите общества. Точно както с Демопола, вие виждате в своето правораздаване един неизменен източник на справедливост. Когато…

— БюСаб има…

— Не! Какво правите вие, когато нещо не е наред във вашите общества? Просто създавате нов закон. Никога не ви минава през ум да премахнете някой предишен. Вие творите нови и нови закони. Вие обучавате нови и нови правни специалисти. Тези ваши действия извикват единствено присмех! Ние винаги се стремим да намалим броя на законите и легумите. Първото задължение на легума е да избягва тъжбите. Когато създаваме нови легуми, винаги имаме предвид някакви специфични проблеми. Ние предугаждаме пораженията, които законите нанасят на нашето общество.

Това беше удобният случай, който Маккай бе очаквал.

— Защо обучавате рийв?

Гауачинът със закъснение разбра, че е бил подмамен да разкрие повече, отколкото би искал.

— Ти си способен, Маккай. Много способен.

— Защо? — настоя агентът. — Защо именно рийв?

— Ще научиш след време.

Маккай схвана, че Арич няма да даде допълнителни разяснения по този въпрос, но имаше и други неща, които изискваха размисъл. Очевидно гауачините го бяха направили легум във връзка с конкретен проблем. Подготвянето на един рийв за легум означаваше, че се готвят за решаването на един не по-малко важен проблем… а може би на същия. С течение на времето се бяха оформили коренно различни подходи към закона и този факт не можеше да бъде пренебрегнат. Той добре разбираше презрението на гауачините към всички правни системи, включително и към тяхната собствена. Още от невръстна възраст те бяха приучвани да бъдат недоверчиви към всякакви общности на професионалисти, особено към тези на правистите. Легумът можеше да бъде част от религиозната им система единствено когато споделяше безрезервно това недоверие.

Споделям ли го и аз?

Да, мисля, че да.

Това беше естествено за един агент на БюСаб. Но повечето от видовете в Съюза на Разума все още ценяха високо своите професионални общности, пренебрегвайки яростното съревнование за нови постижения, което неизменно ги завладяваше: нови постижения, нови почести. Но новото можеше да се окаже илюзия в подобни обединения, защото те винаги поддържаха добре балансирани и хомогенни системи за изтръгване на възнаграждения за отделните индивиди.

— Професионализмът означава власт — отсече Арич.

Гауачините бяха недоверчиви към властта във всичките й превъплъщения. Те даваха с едната ръка и взимаха с другата. Легумите намираха смъртта си всеки път, когато прибегнеха до Закона. Въвеждането на нов закон в гауачинската правна система означаваше елегантно отменяне на някой стар със съпътстващото налагане на справедливост.

Не за първи път Маккай се запита пред какви ли неизвестни проблеми бе изправен Върховният Магистрат? Навярно съществуването му се обуславяше от крайно деликатни баланси. Той почти бе готов да се поинтересува за това, но после размисли и се отказа. Мислите му се насочиха към загадката на Досейди.

Стена на Бога? Небесен Воал?

— Досейди често ли приема религиозната олигархия като форма на управление?

— Като външна форма, да. Сега те са под властта на върховен Електор, гауачин на име Броей.

— Хуманоидите на Досейди имали ли са някога власт, равна на тази на Броей?

— Често.