Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Потокът от пешеходци в този район на изключителни предохранителни мерки накара Хави да запълзи. От Цилиндричния Вход Едно продължаваха да прииждат още работници, огромна тълпа, сякаш тръгнала да изпълнява неотложна задача. Джедрик се замисли дали някой от нейните петдесет избраници беше сред тълпата. Не трябва да допускам мислите ми да блуждаят. Тепърва й предстоеше да се носи като лист, надарен със съзнание, но все още не смееше да влезе в урагана… все още не. Тя отново съсредоточи вниманието си върху умълчалия се и ядосан Хави.

— Кажи ми, ти убивал ли си някога?

Раменете му се напрегнаха.

— Защо ми задаваш този въпрос?

Известно време тя остана загледана в профила му, очевидно мислейки за същото.

— Предполагах, че ще получа отговор. Сега разбирам, че няма. Това не е първият път, когато правя подобна грешка.

Хави отново не успя да си извлече поука.

— На много ли хора задаваш този въпрос?

— То не те касае сега.

Джедрик прикри дълбокото си униние.

Хави не бе достатъчно умен, за да прочете дори най-крещящите и явни симптоми. Той въплъщаваше самата ненужност.

— Нямаш право на такова посегателство над личния ми…

— Замълчи, малки човече! Нищо ли не успя да научиш през целия си живот? Често смъртта е единственото средство за изтръгване на необходимия отговор.

Както и бе очаквала, Хави съзря в думите й единствено пълна безскрупулност. Той я стрелна изучаващо с очи, а в отговор тя повдигна леко едната си вежда и сви цинично рамене. Шофьорът продължи да разкъсва вниманието си между улицата и лицето й, изпълнен с опасения и страхове. Пилотирането му се влоши и стана определено опасно.

— Внимавай какво вършиш, глупако!

Той насочи вниманието си към улицата, усещайки, че по-голямата опасност идва оттам.

Следващия път, когато я погледна, тя се усмихна, знаейки, че Хави няма да успее да долови никаква фатална промяна в този жест. Той вече се питаше дали Джедрик ще предприеме нападение, но предположи, че няма да го направи, докато кара. Въпреки това продължаваше да се съмнява и съмненията му го правеха още по-прозрачен. В поведението му нямаше нищо учудващо. Едно беше сигурно за него — идваше отвъд Стената на Бога, от селенията на „Х“, оттам, откъдето идваше и Маккай. Нямаше никакво значение дали работи за Електора. Всъщност Джедрик се изпълваше с все по-големи съмнения, дали Броей би използвал един толкова опасен и дефектен инструмент. Никой не можеше да изиграе толкова съвършено това безразсъдно непознаване на основните досейдийски уроци по оцеляване. Онзи, който се опиташе да направи това, просто не би могъл да оцелее. Само искрено невежият можеше да доживее до възрастта на Хави, единствено той можеше да бъде пощаден като любопитна рядкост и потенциален източник на интересни данни… интересни , но не и непременно полезни.

Оставяйки „проблема Хави“ за последния момент и изстисквайки всичко полезно от него, Джедрик знаеше какво точно трябва да направи. Каквито и да са хората, стоящи зад Хави, въпросите й бяха упражнили онзи добре премерен натиск върху тях, за да й останат няколко възможности за избор.

— Е, каква е тази твоя ценна информация? — попита тя.

Усещайки, че купува живота си с всеки следващ отговор, Хави отклони аероскутера към бордюра, спря до една постройка без прозорци и погледна Джедрик.

Тя чакаше.

— Маккай… — Той преглътна. — Маккай идва отвъд Стената на Бога.

Тялото й се разтресе в конвулсивен смях и веселието и нарасна повече, отколкото бе очаквала. За миг се почувства напълно безпомощна и това я отрезви. Не трябваше да дава никакво преимущество, дори и на Хави.

Самият той изглеждаше ядосан.

— Какво смешно има?

— Ти. Нима си допускал, че няма да разпозная един недосейдиец? Малки човече, как си успял да оцелееш досега?

Този път той я разбра правилно. Това го накара да прибегне към последния си коз и да потвърди предположенията й.

— Не ме подценявай.

Да, разбира се — неизвестните възможности на „Х“. В гласа му имаше скрита заплаха, която тя не бе долавяла преди. Можеше ли Хави да призове защитниците отвъд Стената на Бога? Това беше малко вероятно, но трябваше да се вземе под внимание. Не биваше да подхожда към големия проблем от стеснена гледна точка. Хората, обгърнали цялата тази планета с непробиваема обвивка, навярно имаха способности, каквито тя дори не можеше да си представи. Някои от тези създания идваха и си отиваха,когато пожелаят, сякаш Досейди беше просто случайна спирка. Освен това хората от „Х“ можеха да променят телата си и този ужасяващ факт никога не трябваше да се забравя; именно това бе накарало нейните предци да подготвят появата на личност като Кейла Джедрик.