Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Ти си единственият човек, който би решил, че повредата е обикновена, помисли си Джедрик.

Но отдавна бе свикнала с инфантилните отговори на Хави. Сега тя разиграваше своя гамбит, сондирайки почвата с искрено любопитство.

— Очаквал ли си днес да водим някакъв поверителен разговор?

Хави беше на косъм от това да я погледне озадачено, но се овладя и каза:

— О, не! Това беше просто предпазна мярка. Разполагам с допълнителна информация за теб.

— Ти вече ми даде информацията за Маккай.

— Исках само да докажа цената си.

О, Хави! Защо са тези безплодни опити?

— Ти действително притежаваш някои неподозирани качества — рече Джедрик и забеляза, че той дори не е доловил иронията й. — Каква е тази информация, която искаш да ми продадеш?

— Свързана е с Маккай.

— Наистина ли?

— Колко си готова да платиш за нея?

— Аз ли съм единственият купувач, Хави?

Дланите му се свиха още по-силно около лостовете за управление, раменете му се прегърбиха. Причината за напрежението в гласа му беше съвсем очевидна.

— Ако информацията ми бъде продадена на подходящото място, тя би могла да ми гарантира пет години лесен живот — никакви грижи за храна, подслон или каквото и да било.

— Защо не си избереш едно такова място и не я продадеш там?

— Не съм споменавал, че това е по силите ми. Има купувачи и купувачи.

— А може би има и такива, които просто взимат, без да платят?

Този въпрос не се нуждаеше от отговор и толкова по-добре. Пред аероскутера се спусна бариера, принуждавайки Хави да спре. За миг Джедрик почувства, че я обзема страх, но сетне рефлексите възпряха тялото й от явен израз на емоция. Разбра, че и това е рутинно спиране, необходимо за извозването на ремонтни материали.

Джедрик надникна през прозореца от дясната си страна. Нескончаемият ремонт и подсилването на градското укрепление преминаваха към следващото по-ниско ниво. Паметта й подсказа, че това е осмият пласт на отбранителния вал откъм югозапад. Улицата беше изпълнена с трясъка на силни чукове, стоварващи се върху камък. Във въздуха се носеше сивкав прах, образуващ над тях цели облаци. Тя усети миризмата на искрящ кремък и онзи горчив металически привкус, който винаги се долавяше в Чу, смъртоносната отрова, която Досейди изливаше върху обитателите си. Джедрик затвори уста и направи няколко кратки вдишвания, забелязвайки разсеяно, че всички работници са от Развъдниците. Бяха хуманоиди и около една трета от тях жени. Никой не изглеждаше на повече от петнадесет години. Очите им излъчваха онази упорита бдителност, която родените в Развъдника запазваха до края на живота си.

Един млад помощник-майстор мина покрай тях, вървейки по петите на по-възрастен мъж с приведени рамене и сплъстена побеляла коса, очевидно негов подчинен. Възрастният вървеше бавно и замислено, а младият помощник-майстор махаше нетърпеливо на подчинения си да го изчака. Джедрик забеляза, че Хави пропусна всички важни нюанси на разигралата се пред тях сцена. Докато минаваше покрай една от работничките, помощник-майсторът я изгледа от горе до долу с интерес. Момичето усети погледа му и вложи повече сили в ударите си с чука. Помощник-майсторът каза нещо на подчинения си, който отиде и заговори момичето. Тя се усмихна, хвърли бърз поглед на младия мъж и кимна. Двамата продължиха нататък, без да се обърнат назад. Джедрик нямаше да забележи тази очевидна уговорка за по-късна среща, ако момичето не й заприлича на една жена, която бе познавала в миналото… сега тя беше мъртва, както и много от някогашните й приятелки.

Разнесе се звън на камбана и бариерата се вдигна.

Хави потегли, хвърляйки поглед на помощник-майстора, докато минаваха покрай него. Младежът не отвърна на погледа му, което подсказа на Джедрик, че бе преценил пасажерите в аероскутера доста по-рано.

Тя подхвана разговора оттам, докъдето бяха стигнали.

— Какво те кара да мислиш, че можеш да получиш от мен повече, отколкото от някой друг?

— Не повече… Просто рискът с теб е по-малък.

Гласът звучеше искрено, този невинен глас, който издаваше толкова много. Тя поклати глава.

— Искаш аз да поема риска за продажбата на по-високо ниво?

Хави направи дълга пауза и накрая призна:

— Ти знаеш по-добре от мен как трябва да се борави с такава информация.

— Но за да потвърдя нейната достоверност, ще трябва да използвам името ти.

— В такъв случай ще бъда под твоя закрила.

— Защо ми е да те закрилям, след като получа необходимото?