Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Ротокартотеките в кабинета й по всяка вероятност вече бяха подпалени в резултат на непохватното посегателство на жабите. Те нямаше да докладват веднага за случилото се и щеше да мине известно време, докато вестта се изкачи нагоре по йерархията до ниво, където някой щеше да се осмели да вземе важно решение.

Джедрик се бореше мислите й да не се разпаднат на трептящи сенки. След картотеките щяха да се натрупат и други сведения. Хората на Електора щяха да стават все по-подозрителни. Но това беше част от плана й — пласт, съставен от много пластове.

Когато стигна до улея, тя се спусна рязко надолу до своето ниво и погледна към авиопасажите, където аероскутерът й висеше между другите. Хави седеше на полегатия капак, прегърбен по обичайния за него начин. Дотук добре. В поведението му нямаше нищо изненадващо. Случаят изискваше известна изтънченост и предпазливост, но тя предполагаше, че едно толкова плитко и прозрачно същество като Хави няма да й създаде истински проблеми. Въпреки това Джедрик държеше дясната си ръка в джоба, където бе скрила едно малко, но подходящо за случая оръжие.

Моментът беше такъв, че не можеше да допусне нещо да я спре. Бе подбрала и обучила свои помощници, но нито един от тях не можеше да се сравни с нея. Подготвената военна сила се нуждаеше от Джедрик в качеството й на онова допълнително острие, което може да изтръгне победата в предстоящите сражения.

Засега трябва да се нося като лист над урагана.

Хави четеше книга, едно от онези привидно задълбочени неща, които той обичаше да прави, макар Джедрик да знаеше, че няма да разбере нищо от нея. Погълнат от заниманието си, шофьорът подръпваше долната си устна с палец и показалец — истинска картина на дълбоко интелектуално вникване във важни идеи. Но това наистина беше само картина. Нищо в поведението му не подсказа, че е чул забързаните стъпки на Джедрик. Лек ветрец духна страниците и той ги задържа с пръст. Тя не можеше да види заглавието, но предположи, че книгата е от списъка за контрабандна литература, както и повечето неща, които той четеше. В общи линии това беше най-големият риск, който Хави бе готов да поеме. В заниманието му нямаше нищо героично, макар да не беше лишено от известна фалшива романтика. Още една картина.

Сега тя го виждаше съвсем ясно. Логично беше вече да е вдигнал глава, но той продължаваше да седи надвесен над книгата си. Хави имаше големи кафяви очи, за които смяташе, че излъчват измамлива наивност. Истинската му наивност обаче отиваше далеч отвъд плитките опити за измама. Въображението на Джедрик с лекота разигра сцената, при която един от хората на Броей намираше Хави в сегашната му поза.

„ Контрабандна книга? — щеше да попита Хави, въртейки кафявите си очи с цялата им безнадеждна наивност. — Мислех, че не са останали вече такива. Предполагах, че сте ги изгорили всичките. Даде ми я един приятел на улшщта, когато го попитах какво чете. “

Прикривайки присмеха си, шпионинът на Електора щеше да каже:

„Не се ли усъмнихте в един такъв подарък?“

Ако се стигнеше до подобна ситуация, положението на Хави щеше да се влошава от минута на минута заради собствената му несъобразителност. Невинните му кафяви очи нямаше да подведат хората на Електора повече, отколкото биха подвели нея. Именно по този начин бе отгатнала, че той й е доставил ключ към Стената на Бога — този ключ беше Йори Х. Маккай. Хави бе дошъл при нея с непохватния си заговорнически маниер.

— Хората от Периферията искат да изпратят нов агент. Помислихме си, че ти би могла…

И всяка изстреляна от него информация, всеки въпрос, на който той отговаряше с прозрачната си откровеност, засилваха нейното напрежение, изненада и въодушевление.

Джедрик разсъждаваше над тези неща, докато се приближаваше към шофьора си.

Той усети, че някой идва, и вдигна глава. Видя я, но в реакцията му тя долови нещо неочаквано — една полуприкрита бдителност. Хави затвори книгата.

— Пристигаш рано.

— Както ти бях казала.

Това ново поведение я направи неспокойна и събуди у нея стари подозрения. Не и оставаше нищо друго, освен да атакува.

— Единствено жабите не нарушават установения ред.

Очите на Хави се стрелнаха наляво, надясно и сетне се насочиха отново към нея. Поетият от Джедрик риск беше твърде открит, за да е по вкуса на Хави. Електорът имаше подслушвателни устройства навсякъде. Но реакцията на мъжа беше достатъчно красноречива. Тя махна по посока на аероскутера.