Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Не… не направихме опит да ги плашим.

— Постави ли някой от вас въпроса за свободния избор пред вашите доброволци ?

— Бъди предпазлив, когато ни съдиш, Маккай. Съществува едно фундаментално напрежение между науката и свободата — няма значение как гледат на науката онези, които я практикуват, нито пък как чувстват свободата вярващите, че я притежават.

Маккай си припомни един циничен гауачински афоризъм: Да вярваш, че си свободен, е по-важно, отколкото да бъдеш свободен. Той каза:

— Вашите доброволци са били подмамени да участват в този проект.

— Някои сигурно биха видели нещата по такъв начин.

Маккай се замисли. Все още не знаеше какво точно бяха направили гауачините на Досейди, но започваше да подозира, че става дума за нещо отвратително. Когато заговори отново, в гласа му се прокрадна страх.

— Нека да се върнем към въпроса за очакваната полза.

— Легуме, твоят биологически вид отдавна е спечелил възхищението ни. Вие ни дадохте една от нашите най-надеждни максими: На нито един вид не трябва да се вярва повече, отколкото е продиктувано от интересите му.

— Това все още не е достатъчно оправдание…

— Ние извлякохме друго правило от вашата максима: Мъдро е да направляваш действията си по такъв начин, че интересите на другите видове да съвпадат с интересите на твоя.

Маккай се втренчи във Върховния Магистрат. Да не би този коварен стар гауачин да се домогваше до заговор между хората и гауачините, опитвайки се да потули доказателствата за извършеното на Досейди? Би ли се осмелил на такъв гамбит? И всъщност колко тежко беше фиаското на стореното?

За да провери това, Маккай попита:

— Какво очаквахте от експеримента? Настоявам да отговориш.

Арич отпусна туловището си. Кано-леглото се пригоди към новото положение на тялото му. Върховният Магистрат удостои агента с продължителен поглед изпод надвисналите си клепачи и накрая отбеляза:

— Играеш тази игра по-добре, отколкото изобщо сме се надявали.

— За вас Законът и властта винаги са били игра. Но аз идвам от друго място.

— Твоето Бюро.

— Имам и подготовката на легум.

— Мога ли да те смятам за мой легум?

— Обвързан съм с клетва. Нямаш ли доверие в…

Изведнъж Маккай замълча, връхлетян от внезапно прозрение. Разбира се! Гауачините са знаели отдавна, че законността на експеримента Досейди ще бъде поставена под съмнение.

— Доверие в какво? — поинтересува се Арич.

— Стига с тези усуквания! — рече Маккай. — Вие сте знаели за проблема Досейди, когато ме подготвяхте за легум. А сега действате така, сякаш се съмнявате в собствения си план.

Устните на Арич потрепнаха.

— Колко странно. Ти си по̀ гауачин от гауачините.

— Каква полза се надявахте да извлечете, поемайки този риск?

Пръстите на Арич се изкривиха и ципите между тях се опънаха.

— Очаквахме бързите изводи и облаги да неутрализират естествената враждебност, за която знаехме, че ще възникне. Но трябваше да се сменят над двадесет от твоите поколения, а не дванадесет или петнадесет, преди да извадим главнята от огъня. Що се отнася до облагите — да, има и такива, но ние не смеем да се възползваме от тях, нито пък сме в състояние да освободим Досейди, за да не бъдат повдигнати въпроси, на които не можем да дадем отговор, без да разкрием нашия… източник.

— Какви бяха тези облаги? — извика Маккай. — Твоят легум настоява да получи отговор.

От гръдните кухини на Арич дойде тръпнещият му дъх.

— Единствено кейлбанът, който пази Досейди, знае местонахождението на планетата и той е натоварен със задачата да дава достъп до нея, но не и информация. Досейди е населен с хора и гауачини. Те живеят в един-единствен град, наричан от тях Чу. Броят на населението е около деветдесет милиона души и е разделен почти по равно между двата вида. Може би три пъти по толкова живеят извън Чу, по Периферията, но те не участват в експеримента. Приблизителната площ на Чу е осемстотин квадратни километра.

Гъстотата на населението шокира Маккай. Стотици хиляди хора на километър. Беше му трудно да си представи подобно нещо. Дори да допуснеше съществуването на вертикално строителство… и подземия… Безспорно някои досейдийци си бяха осигурили достатъчно площ благодарение на съсредоточената в ръцете им власт, но останалите… О, богове! Един такъв град несъмнено би гъмжал от хора и в него човек трудно щеше да намери спасение от ближните си, като изключим оставената без обяснение Периферия. Маккай сподели тези си разсъждения с Арич.