Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Маккай се замисли. Въпреки че гауачините се изразяваха много заплетено, те не допускаха анормално поведение. Различно — да, но не и анормално. Някой можеше да отправи предизвикателство към Закона, но не и към ритуала. В това отношение не търпяха изключения. Убиваха всеки, който се отклонеше от ритуала, без много да се церемонят. Нетърпението и сдържаността им се подлагаха на огромно изпитание в отношенията с другите видове.

Арич продължи:

— Когато два различни вида бъдат изправени един срещу друг и принудени да се адаптират към някакви нови условия, настъпват ужасяващи психологически трусове. Ние се опитваме да извлечем познание от тази форма на поведение.

Маккай кимна.

Веднъж един негов учител от клана на Сухите Глави бе казал: „Няма значение колко болезнено е това, животът трябва или да се адаптира, или да умре.“

Дълбоко откровение за начина, по който гауачините използваха своята проницателност спрямо самите себе си. Законът се променяше, но върху основа, която не допускаше и най-малка промяна. „Как по друг начин ще знаем къде сме или къде сме били?“ Но контактите с другите видове все пак променяха тази основа. Животът се приспособяваше… доброволно или чрез сила.

Маккай заговори предпазливо:

— Психологическите експерименти с индивиди, които не са били осведомени за същността на изследванията, си остават незаконни… дори и при гауачините.

Арич не прие този аргумент.

— Съюзът на Разума в своята цялост има зад гърба си дълга научна история в областта на поведенческите и биомедицинските проблеми и индивидите винаги са били краен обект на анализ в съпътстващите изследвания.

— И първият въпрос, който човек трябва да си зададе, е: „Колко голям е рискът за участниците в опита?“ — допълни Маккай.

— Но, мой скъпи легуме, осведоменото съгласие предполага, че експериментаторът знае всички рискове и може да ги опише на подложените на експеримента индивиди. Е, как е възможно това, след като експериментът отива отвъд пределите на вече известното? Как да опишеш рисковете, които не си в състояние да предвидиш?

— В такъв случай въпросът трябва да бъде отнесен до голям брой признати експерти — отвърна Маккай. — Те разглеждат предложения експеримент и преценяват каква ще бъде цената на предполагаемото ново знание.

— А, да. Ти ме съветваш да представяме нашите предложения на колеги изследователи, на хора, чиято мисия, чиято най-същностна гледна точка за собствената им идентичност се контролира от схващането, че могат да подобрят участта на всички живи същества. Кажи ми, легуме, много ли експерименти отхвърлят контролните комисии, съставени от такива хора?

Маккай усети накъде бие Арич и заговори предпазливо.

— Отхвърлените предложения не са много, вярно е. И въпреки това, вие не представихте експеримента Досейди за разглеждане извън рамките на вашата Федерация Каква беше целта: да го запазите в тайна от своя народ или от някого другиго?

— Ние се страхувахме за съдбата на експеримента, в случай че бъде подложен на остра критика от другите видове.

— Гауачинското мнозинство одобри ли проекта?

— Не. Но и двамата знаем, че ако набелязването на основните черти на експеримента бъде поверено на мнозинството, това не дава никакви гаранции за безопасност.

— Значи експериментът Досейди се е оказал опасен?

На няколко пъти Арич си пое дълбоко въздух и сетне каза:

— Да, той се оказа опасен.

— За кого?

— За всички.

Това беше неочакван отговор, който хвърляше нова светлина върху поведението на гауачина. Маккай реши да продължи настъплението и да провери доколко е вярно току-що направеното признание.

— Проектът Досейди е бил одобрен от някакво гауачинско малцинство, което е приело съотношението риск — полза.

— Начинът ти на изразяване, Маккай, предполага определена вина.

— Но направената от мен характеристика може да бъде потвърдена от мнозинството в Съюза на Разума.

— Ако въобще някога научат за това.

— Разбирам. Ще ми кажеш ли тогава какво очаквахте от този експеримент, поемайки такъв голям риск?

Арич изсумтя глухо.

— Легуме, уверявам те, че ние работихме единствено с доброволци и те бяха ограничени само до хора и гауачини.

— Ти не отговори на въпроса ми.

— Просто се въздържам да отговоря.

— А обяснихте ли на доброволците си, че имат право на избор, че могат да кажат „не?“ Предупредихте ли ги, че експериментът крие опасности за тях?