Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Какво би могло да накара Върховния Магистрат на прочутия Бягащ клан да събори Арката на Цивилизацията?

Говореше непринудено, като равен с равен.

Арич срещна трудности в адаптирането си към новата ситуация. Мислите му бяха очевидни. Ако Маккай бе станал свидетел на Пречистващия Обряд, той трябваше да бъде приеман като гауачин. Но Маккай не беше гауачин. И въпреки това той бе получил право на адвокатска практика при гауачините… и ако наистина бе видял най-свещения ритуал…

След малко Арич заговори:

— Къде видя ритуала?

— Беше изпълнен от клана, който ми даде подслон на Тандалур.

— Сухите Глави?

— Да.

— Те знаеха ли, че присъстваш на обряда?

— Бях поканен от тях.

— А как смени кожата си?

— Остъргаха тялото ми до кръв и запазиха стърготините.

На Арич му беше необходимо известно време, за да вникне в смисъла на казаното. Сухите Глави бяха играли своя тайна игра в гауачинската политика и сега истината бе излязла наяве. Трябваше да си направи необходимите изводи. Какво се надяваха да спечелят?

— Не виждам по теб никакви татуировки — каза той.

— Не съм подавал молба за членство в клана на Сухите Глави.

— Защо?

— Защото съм обвързан преди всичко с БюСаб.

— Знаят ли Сухите Глави това?

— Те поощряват моята лоялност.

— Но какви са били мотивите им…

Маккай се усмихна.

Арич погледна към покритата с воал ниша в далечния край на светилището и сетне отново към него. Приликата с Бога на Жабите?

— Това едва ли би било достатъчно.

Агентът вдигна рамене.

Арич започна да разсъждава на глас:

— Сухите Глави подкрепиха Клодик в неговото престъпление, когато ти…

— Това не беше престъпление.

— Приемам забележката. Ти извоюва свободата на Клодик. И след като спечели делото, Сухите Глави те поканиха на Пречистващия Обряд.

— Един гауачин в БюСаб не може да бъде в двойна зависимост.

— Затова пък легумът служи единствено на Закона!

— БюСаб и Гауачинската Конституция не са в конфликт.

— Това се опитват да ни внушат и Сухите Глави.

— Но случаят „Клодик“ не може да бъде истинско мерило.

И в този момент Маккай разбра: Арич съжаляваше не само за загубения облог. Заедно с парите си той бе заложил и своите надежди. Това означаваше, че е време да насочи разговора в друга посока.

— Аз съм твой легум.

Арич отговори с примирение:

— Да, така е.

— Твоят легум желае да научи за проблема Досейди.

— Едно нещо не е проблем, докато не породи безпокойство… — Гауачинът погледна към кутията в скута на Маккай. — Просто вашите и нашите ценностни системи са различни.

Маккай бе убеден, че тук не може да става дума за случай на гауачинска защита, но думите на Арич го накараха да се замисли. При гауачините се наблюдаваше една изключително странна смесица от уважение и непочтителност към тяхната правна система и цялата им държава. В основата бяха неизменните им ритуали, но всичко над тях оставаше подвижно като моретата, откъдето бе започнала тяхната еволюция. Вечната променливост беше първостепенният замисъл в обредите им. Човек никога не можеше да е сигурен в нищо, когато си има работа с гауачини. Те всеки път правеха нещо различно… с религиозна последователност. Това беше в природата им. Всичко на земята е временно. Законът е създаден, за да бъде променян. Това беше техният катехизис. Да бъдеш легум означаваше да знаеш къде да стъпиш.

— Сухите Глави постъпиха по различен начин — рече Маккай.

Това накара Арич да потъне в мрачно настроение. Гръдните му кухини изхриптяха, от което ставаше ясно, че говори от стомаха си .

— Създанията в Съюза на Разума са представени от толкова много различни форми: рийви (той примигна по посока на вратата), собарипси, лаклаци, кейлбани, панспечи, паленки, читерси, тапризиоти, човеци, ние — гауачините… толкова много. Хилядите неизвестни, които стоят между нас, не могат да бъдат изброени.

— Все едно да броиш капките в морето.

Арич изсумтя и сетне каза:

— Съществуват някои болести, които преодоляват бариерите между враговете.

Маккай го погледна втренчено. Нима Досейди беше медицински експеримент? Невъзможно! В такъв случай не би имало смисъл да бъде пазен в тайна. Секретността при изучаването на какъвто и да е подобен проблем бе недопустима и гауачините знаеха това.

— Предполагам, че вие не изследвате някакви общи за хората и гауачините болести.

— Някои болести атакуват психиката и нямат физически носител.