Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Гар кимна и се обърна към Броей:

— Независимо дали Джедрик е техен агент или марионетка, по всичко личи, че те са предприели нещо.

Погледът му за втори път се насочи към тавана.

— Ще действам въз основа на това предположение — рече Трия. Сетне бутна стола си назад и стана. — А сега тръгвам към Развъдниците.

Броей вдигна очи към нея. Ноктите му отново трепнаха под предпазните ципи.

— Не им пречете — напомни той.

Гар се застави да отклони погледа си от гауачина, а умът му заработи с бясна скорост. Често намеренията на Електора бяха трудни за разгадаване, но точно в този момент те изглеждаха съвсем прозрачни — Броей беше убеден, че може да открие Джедрик, и не се интересуваше дали някой знае това. Нехайството му можеше да се окаже много опасно.

Трия, разбира се, също бе схванала всичко, но тя просто се обърна и тръгна след дебелата жена без никакъв коментар.

Гар се изправи като сгъваема линия, отворена до краен предел.

— Най-добре да вървя и аз. Много са нещата, с които трябва да се заема лично.

— Ние разчитаме на теб — отвърна Броей.

Той обаче все още не беше готов да освободи Гар. Нека Трия се поотдалечи. Най-добре тези двамата да не се виждат известно време. Електорът каза:

— Почакай малко, Гар. Има няколко факта, които ме безпокоят. Защо Джедрик действа така прибързано? И защо унищожава документите си? Какво е онова, което не е трябвало да видим?

— Може би е просто опит да ни подведе — отбеляза Гар, цитирайки Трия. — Едно нещо е сигурно: случилото се не е само гневен жест от нейна страна.

— Трябва да има някакъв ключ към тази загадка — каза Броей.

— Искаш ли да рискуваме и да разпитаме Хави?

— Разбира се, че не!

Гар с нищо не показа, че е забелязал гнева му.

— Въпреки казаното от теб и Трия, мисля, че в този случаи можем да си позволим нова грешка. Хави беше… е добре…

— Ако си спомняш — рече Броей, — Хави не беше една от грешките на Трия. Тя прие нашата позиция, след като бе протестирала. Сега ми се иска да я бяхме послушали. — Електорът му даде знак, че може да си тръгва, махвайки нехайно с ръка. — Върви и се погрижи за важните си дела. — Изпрати Гар с поглед.

Да, доколкото можеше да се съди по поведението на този хуманоид, той все още не знаеше нищо за веществото, което Бахранк вкарваше през градските порти на Чу. Гар би скрил тази ценна информация и нямаше да се осмели да повдигне въпроса за проникване през Стената на Бога… Или все пак би го направил? Броей кимна в потвърждение на собствените си мисли. Налагаше се да подходи изключително деликатно.

Никога не прави онова, което врагът ти желае да направиш, напомни си Маккай.

В този момент Арич бе врагът, обвързал един агент на БюСаб с клетвата на легумите, пожелавайки да научи нещо, което не беше в неговите прерогативи. Поведението на стария гауачин съответстваше на изискванията на тяхната правна система, но той явно преувеличаваше периметъра на конфликта чрез един много силен фактор. Маккай се спря на варианта минимална реакция.

— Аз съм тук, защото Тандалур е сърцето на Гауачинската Федерация.