Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Донеси ми това вещество веднага щом го получиш.

Кидж се размърда неспокойно. Очевидно той имаше и друг въпрос, но нещо го възпираше да го зададе. Броей го изгледа гневно.

— Да? Какво още?

— Не желаете ли наркотикът да бъде подложен на предварителен анализ?

Електорът не бе очаквал подобен въпрос. Криеше ли Кидж някаква важна информация за опасностите от този тибак? Никога не знаеш откъде може да дойде ударът. Но Кидж беше обвързан по един особен начин. Той разбираше какво ще се случи с него, ако измени на Броей. Освен това Джедрик бе работила с тази съставка. Но защо тогава му зададе подобен въпрос? Изправен пред такива неизвестни, Броей проявяваше склонност да се усамотява в себе си, да притваря мигателната ципа на очите си и да се отдава на размисъл, преценявайки вероятностите. Малко по-късно той се размърда и погледна към екрана с образа на Кидж.

— Ако се сдобиеш с достатъчно голямо количество, изпробвай въздействието му върху доброволци — и хора, и гауачини. Останалото ми достави веднага, дори докато траят тестовете, но в запечатан контейнер.

— Сър, носят се слухове за това вещество. Ще бъде трудно да се намерят истински доброволци.

— Ще измислиш нещо.

Броей прекъсна връзката и се върна в другата стая, за да сключи политически мир с Гар и Трия. Не беше готов да влезе в конфликт с тях двамата… все още не.

Стояха точно както ги беше оставил. Трия говореше:

— …най-вероятната възможност и аз трябва да действам в съответствие с нея.

Гар я удостои само с кимване.

Броей също седна и кимна на Трия, която продължи сякаш не бе имало никакво прекъсване.

— Джедрик несъмнено е гений. Погледнете само какъв е индексът й на лоялност. Може би е бил фалшифициран. А взетите от нея решения — едно-единствено съмнително за четири години. Едно!

Гар проследи с пръст червената линия на картата. Беше необичайно чувствен жест, сякаш галеше нечия плът.

Броей го подкани:

— Да, Гар, какво има?

— Просто се чудех дали Джедрик би могла да бъде друга.

Погледът му се стрелна към тавана и после обратно към картата. Двамата разбраха намека му за неканени гости, дошли отвъд Стената на Бога.

Броей погледна към Гар, сякаш го бяха сепнали по време на размисъл. Какво искаше да каже този глупак, повдигайки подобен въпрос в един такъв критичен момент? Отговорът беше съвсем очевиден.

— Съгласен съм с анализа на Трия — рече Броей. — Що се отнася до твоя въпрос… — Той сви рамене като хуманоид. — При Джедрик се наблюдават някои от класическите условия, но… — Отново свиване на рамене. — Въпреки всичко това е светът, който ни е даден от Бога.

Прекараните в Свещената Конгрегация години придадоха на гласа му мазен оттенък, но в това помещение думите имаха чисто светски характер.

— Другите толкова много ни разочароваха — забеляза Гар. — Особено Хави. — Той премести статуетката към центъра на картата.

— Ние се провалихме, защото бяхме твърде нетърпеливи — каза Трия троснато. — Зле подбран момент.

Гар почеса брадичката си с палец. Понякога Трия го тревожеше с обвинителния си тон, с който говореше за техните неуспехи. Той подхвана внимателно:

— Но… ако се окаже, че тя е една от тях, и ние сме пропуснали тази възможност…

— Ще разгледаме въпроса, когато му дойде времето — прекъсна го Броей. — Ако въобще това стане някога. Полза може да бъде извлечена дори от един следващ провал. Фабриките за хранителни продукти ще увеличат значително производството си след прибирането на реколтата. Това означава, че можем да отсрочим взимането на по-трудните политически решения.

Броей остави думите му да увиснат във въздуха и през това време се отдаде на размисъл за събитията около него, съдейки по онова, което се беше случило днес в тази стая. Да, по всичко личеше, че хуманоидите действат в съответствие с някакъв таен план. Това означаваше, че нещата вървят добре: скоро те щяха да се опитат да го свалят… и нямаше да успеят.

Зад Трия се отвори врата. В стаята влезе дебела жена. Тялото й издуваше зеления работен комбинезон, а овалното лице сякаш плуваше в ореола на русите й коси. Върху бузите й личеше издайническата бледнина, която се появяваше в резултат на пристрастеност към съставката дейкон. Тя се обърна раболепно към Гар:

— Казахте ми да ви прекъсна, ако…

— Да, да.

Гар й даде знак, че може да говори открито. Този жест не убягна на Броей. Поредната демонстрация на доверие.

— Ние открихме къде е Хави, но Джедрик не е с него.