Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Изведнъж той си спомни, че същите думи се приписваха на Арич, Върховен Магистрат на Бягащия Клан. Съществуваха ли някакви още по-дълбоко скрити мотиви в плановете на гауачините?

Показвайки признаци на нетърпение, Арич пое дълбоко въздух през гръдните си кухини и каза:

— Сега си мой легум. Да бъдеш осъден означава да бъдеш свободен, защото по този начин ставаш враг на цялата изпълнителна власт. Аз те познавам именно като такъв враг, Маккай.

— Вие ме познавате — съгласи се Маккай.

Това беше нещо повече от ритуален отговор и съблюдаване на нормите, това беше самата истина. Но му костваше огромно усилие, за да изрече думите хладнокръвно. Бяха изминали почти петдесет години, откакто бе получил адвокатски права при гауачините, и през този период бе участвал четири пъти в тази древна церемония на Съдебната арена, един сравнително малък актив за редовите легуми. И всеки път собственото му оцеляване бе под въпрос. Във всяка една от фазите си това състезание представляваше смъртоносно сражение. Животът на победения принадлежеше на победителя и можеше да бъде отнет по негова преценка. В редки случаи победеният можеше да бъде продаден на другия клан като роб. Но победените рядко предпочитаха тази участ.

По-добре чиста смърт, отколкото мръсен живот.

Кървавите петна по ножа в синята кутия свидетелстваха кой е по-честият изход от борбата. Благодарение на тази практика жалби се подаваха рядко, а съдебните подвизи се помнеха дълго.

Арич, говорейки със затворени очи, за да се виждат татуировките на Бягащия клан, доведе разговора до решителния момент.

— А сега, Маккай, ти ще ми кажеш каква е тази официална мисия на Бюрото по Саботаж, която те води във Федерацията на гауачините.

Беше висок за досейдийски гауачин, но дебел и неугледен. Когато вървеше, краката му се тресяха, а раменете му стърчаха приведени напред. При силно вълнение гръдните му кухини леко се огъваха и хриптяха. Той знаеше това и си даваше сметка, че другите около него също го знаят. Често използваше тази своя характерна черта като предупреждение, за да напомни на останалите, че никой на Досейди не е по-могъщ от него и че могъществото му е смъртоносно. Всички досейдийци знаеха и името му — Броей. И малцина тълкуваха погрешно факта, че бе дошъл от Свещената Конгрегация на Небесния Воал, за да достигне по-късно поста на главен разпоредител на Властта — Електор. Неговата лична армия беше най-голямата, най-ефикасната и най-добре въоръжената на Досейди. Разузнавателните отряди на Броей предизвикваха едновременно страх и възхищение. Притежаваше укрепен апартамент на най-горния етаж на главната си квартира — сграда от камък и пластичен материал, гледаща към основния ръкав на реката в самото сърце на Чу. Крепостните стени на града се виеха около тази сърцевина и се простираха навън под формата на концентрични кръгове. В цитаделата на Броей можеше да се проникне единствено през охранявания Цилиндричен Вход на етажа под приземното ниво, известен под кодовото название ЦВ Едно. ЦВ Едно допускаше само най-избраните сред избраните и никого другиго.

Предиобед первазите откъм външната страна на прозорците на Броей се обитаваха от лешоядни птици, които имаха особена роля в живота на Досейди. Тъй като Властелините на Воала забраняваха консумирането на плът на разумно същество от друго такова, тази задача беще поверена на птиците. Плътта на хората от Чу и дори на тези от Периферията съдържаше само малки концентрации от тежките метали на планетата. Лешоядните птици живееха в благоденствие. Няколко от тях и сега пристъпваха важно по перваза, крякаха, писукаха, изхвърляха изпражнения, отъркваха се една о друга с присъщата на пернатите арогантност, оглеждайки далечните глухи улици за храна. Наблюдаваха също и Периферията, но понякога тя ставаше недостъпна за тях заради сонобариерите. Писукането им проникваше в апартамента чрез звуковия дешифратор, монтиран в една от осемте стаи. Това беше жълто-зелено помещение с дължина около десет метра и ширина шест, и в момента в него се намираха Броей и двама хуманоиди.

От гърлото на Електора излетя тихо възклицание, когато шумът на птиците достигна до слуха му. Проклетите създания му пречеха да мисли ясно. Той се затътри към прозореца и изключи дешифратора. Във внезапно настъпилата тишина хвърли поглед към града и ниските зъбери на обграждащите го скали. Още един набег от Периферията беше отблъснат през тази нощ. Преди това Броей лично бе направил преглед на конвоя от бронирани коли. На войниците им харесваше, че понякога самият той споделя техните опасности. Лешоядните птици вече бяха почистили по-голямата част от бъркотията още преди идването на бронираната колона. Лишените от гръден кош тела на гауачините с техните плоски гърбове бяха лесно различими от бялата тъкан, която съхраняваше човешките органи. Само няколко къса червена и зелена плът сочеха къде бяха пирували лешоядните птици, преди да бъдат разпръснати от сонобариерите.