Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

След учтива пауза, която даде възможност на Маккай да събере мислите си, старият гауачин продължи:

— Аз бях заложил срещу теб, Маккай. Нали разбираш, твоите шансове за успех не бяха големи. Но въпреки туй ти ме зарадва. Печелейки това дело по класически начин, ти ни даде урок, който би направил чест на най-добрите сред нас. Това е една от целите на закона, разбира се — качествата на онзи, който ще работи в тая сфера, трябва да бъдат подложени на изпитание. А сега ми кажи какво очакваше да намериш тук, когато те повикахме от Тандалур?

Резкият завой в посоката на разговора завари Маккай почти неподготвен.

Твърде дълго време не съм бил сред гиуачини, помисли си той. Не трябва да се отпускам дори и за миг.

Беше нещо почти осезателно: ако пропуснеше един-единствен такт от ритъма в тази стая, самият той и една цяла планета щяха да попаднат под ударите на Гауачинския Закон. Всичко беше възможно за цивилизация, чиято правна система се опираше на Съдебната арена, защото там всеки участник можеше да бъде пожертван. Маккай подбра следващите си думи изключително предпазливо, съзнавайки, че въпросът е на живот и смърт.

— Вие ме призовахте, това е така, но аз дойдох тук със специална мисия като представител на моето Бюро. Онова, което ме интересува, са ангажиментите ми към БюСаб.

— В такъв случай положението ти е тежко, защото в същото време ти си легум в гауачинската адвокатура и по тази причина си длъжен да се съобразяваш с нашите изисквания. Познаваш ли ме?

Старият гауачин беше магистрат. Официален Говорител на „клана на клановете“ , това бе извън всякакво съмнение. Той беше оцелял след многобройни участия в най-жестоките правни ритуали, познати във вселената на Разума. Неговата компетенция и възможности бяха огромни, а освен това се намираше на своя територия. Маккай реши да бъде предпазлив.

— Когато пристигнах, ми бе казано да дойда тук. Това е, което зная.

Направлявай действията си според наличната информация, колкото и оскъдна да е тя. Правило, ръководещо гауачините при даването на каквито и да било сведения. Отговорът на Маккай прехвърли значителен правен товар върху плещите на домакина.

Старият гауачин стисна радостно дланите си, доволен от нивото на изтънченост, до което бе достигнал разговорът. Настъпи моментно мълчание, през което Кейланг прибра мантията си и се приближи още повече до подвижното писалище. Сега в движенията й се долавяше напрежение. Магистратът се размърда и каза:

— Имам отвратителната чест да бъда Върховен Магистрат на Бягащия клан, името ми е Арич.

Докато говореше, дясната му ръка се протегна напред, взе синята кутия и я пусна в скута на Маккай.

— Заклевам те в името на книгата!

Както и бе очаквал Маккай, всичко стана много бързо. Кутията беше в неговите ръце, а последните думи на древното правно заклинание все още отекваха в ушите му. Независимо от съществуващите в Съюза на Разума модификации на Гауачинския Закон, които можеха да бъдат приложени в подобна ситуация, той беше попаднал в капана на една система от спираловидни правни ходове. Маккай усещаше металната кутия да студенее под пръстите му. Бяха го изправили пред Върховния Магистрат, отказвайки се от многобройните предварителни формалности. Това означаваше, че нямат време за губене и ясно осъзнават тежкото си положение. Напомни си, че има работа със същества, които намират удоволствие в собствените си провали и се забавляват, когато някой умира на Съдебната арена, а най-изтънченото им удоволствие идва от артистичните промени в основните тенденции на тяхната правна система.

Заговори предпазливо и официално, както изискваше ритуалът. В противен случай можеше да не излезе жив от тази стая.

— Две сили на злото се неутрализират една друга. Ето защо нека онези, които творят зло, да го творят заедно. Това е истинската цел на Закона.

Маккай внимателно откопча кукичката на кутията, вдигна капака и провери съдържанието й. Всичко трябваше да бъде извършено с прецизно съблюдаване на формалните детайли. При отварянето на капака го лъхна горчива и тежка миризма на мухъл. Кутията съдържаше онова, което бе очаквал: книгата, ножа и камъка. Мина му мисълта, че в момента държи оригинала на всички подобни кутии. Тази вещ бе дошла от дълбоката античност — преди хиляди, хиляди стандартни години. Гауачините вярваха, че Богът на Жабите е създал тази кутия, точно тази, и предметите в нея, като символ на „единствено приложимия Закон“.