— По-вероятно е те да не я харесват — отговори Трия.
— Интересно. Вашите размножителни навици са толкова специални.
Трия погледна Броей изпитателно. Запита се защо гауачинът днес бе избрал черния цвят. Той носеше одежда, подобна на мантия, изрязана под остър ъгъл от раменете до талията, която откриваше гръдните му кухини. Тези кухини я отвращаваха и Броей знаеше това. Подтискаше я дори само мисълта за тях… Трия се покашля. Броей рядко се обличаше в черно, това беше щастливият цвят на жреците. Най-често носеше одеждата си с отчужденост, загатваща за мисли, недостъпни за никой друг.
Няколкото разменени реплики между Броей и Трия обезпокоиха Гар. Той не можеше да не забележи, че всеки от двамата представяше събитията в опасна светлина, но в същото време криеше част от информацията и изопачаваше друга.
— Ами ако е избягала в Периферията? — попита Гар.
Броей поклати глава.
— Да върви където ще. Тя не е от хората, които биха останали в Периферията.
— Може би трябваше да я заловим — рече Гар.
Броей го изгледа втренчено.
— Останах с впечатление, че имаш някакъв таен план. Готов ли си да го споделиш с мен?
— Не зная за какво…
— Достатъчно! — извика Броей. Пое си въздух и от гръдните му кухини се чу хриптене.
Гар запази пълно спокойствие.
Броей се наведе към него, забелязвайки, че Трия намира разговора им за забавен.
— Твърде рано е да взимаме решения, които после няма да можем да променим. Сега е времето на неопределеността.
Вбесен от собствения си изблик на гняв, Броей скочи от стола си и се завтече към съседния кабинет, като заключи вратата след себе си. Очевидно и тези двамата не знаеха по-добре от него къде е изчезнала Джедрик. Но това все още си беше неговата игра. Тя не можеше да остане скрита завинаги. От кабинета си той се обади на служителите от Сигурността.
— Върна ли се Бахранк?
Един старши офицер, гауачин, побърза да се появи на екрана и погледна нагоре.
— Все още не.
— Какви мерки са взети, за да се установи къде доставя товара си?
— Ние знаем откъде точно прониква в града. Ще бъде лесно да го проследим.
— Не желая хората на Гар да научат за действията ви.
— Разбрано.
— Нещо по другия въпрос?
— Навярно Пчарки е бил последният. Възможно е той също да е мъртъв. Убийците бяха от най-висока класа.
— Продължете издирването.
Броей се пребори с безпокойството си. Някои твърде нетипични за Досейди неща се случваха в Чу… и по Периферията. Усещаше, че шпионите му не успяват да проследят целия ход на събитията.
— Не пречете на Бахранк предварително.
— Разбрано.
— Арестувайте го точно в момента на доставянето и го доведете в своя отдел. Искам да го разпитам лично.
— Господарю, неговата склонност към…
— Зная за влиянието й над него. И именно на това разчитам.
— Ние все още не можем да набавим никакво количество от онуй вещество, сър, въпреки че продължаваме да се опитваме.
— Искам реални резултати, а не извинения. Кой отговаря за това?
— Кидж, сър. Той работи много успешно в тази…
— Мога ли да разговарям с него?
— Един момент, сър. Ей сега ще ви свържа.
Кидж имаше флегматично гауачинско лице.
— Желаете ли да получите цялостен рапорт, сър?
— Да.
— Агентите ми в Периферията считат, че това наркотично вещество се извлича от растение, носещо името „тибак“. Ние не разполагаме със сведения за подобно растение, но знаем, че напоследък то се култивира от сганта в по-отдалечените райони. Според агентите ми наркотикът има изключително силно въздействие върху хуманоидите и още по-силно върху нас.
— Никакви сведения? Какъв е произходът му? Казват ли нещо твоите хора по този въпрос?
— Разговарях лично с един човек, който наскоро се беше върнал от горното течение на реката, където според сведенията сганта има обширни плантации, засети с тибак. Обещах на моя информатор място в Развъдниците, ако ми осигури един пакет от това вещество и пълен доклад за производството му. Според него производителите на тибак вярват, че той има религиозно значение. Аз лично не виждам смисъл да разширявам разследването в тази посока.
— Кога очакваш да бъде извършена доставката?
— Най-късно до довечера.
Броей замълча за момент. Религиозно значение. В такъв случай беше повече от вероятно, че растението се доставяше от другата страна на Стената на Бога, както загатваше Кидж. Но защо? Каква беше тяхната цел?
— Имате ли някакви нови инструкции за мен? — попита Кидж.
Читать дальше