Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Да тръгваме!

Той прибра книгата в джоба си, сетне се мушна в кабината и отвори нейната врата. Движенията му бяха малко по-енергични от обичайното. Бутонелът на един от зелените му ръкави се закачи за дръжката на вратата. Хави освободи ръката си смутено и припряно.

Джедрик се плъзна надолу към пасажерското място. Шофьорът затвори вратата прекалено рязко. Очевидно беше нервен. Добре. Той зае мястото си от лявата й страна до лоста за подаване на енергия и попита, без да извръща лицето си към нея:

— Накъде?

— Направо към апартамента.

Леко колебание. След това Хави активира водачите на пистата. Аероскутерът трепна, клатушна се настрани и се плъзна надолу по улея, който водеше към улицата.

Когато излизаха от сянката на кулата, преди още да се освободят от направляващото устройство и Хави да е включил скутера на собствена енергия, Джедрик реши твърдо да не поглежда назад. Сградата на Свързочниците бе станала част от нейното минало, грамада от сиво-зелени камъни, обградена от други високи здания, откриващи тук-там пролука към скалите и ръкавите на реката. Част от нейния живот, която тя сега отрязваше. И щеше да бъде най-добре, ако си свърши работата прецизно. Съзнанието й трябваше да бъде чисто за онова, което предстоеше. А предстоеше война.

Не се случваше често военна сила, издигнала се от масите на Досейди, да търси мястото си в пирамидата на властта. Подготвената от нея армия щеше да извика страх у милиони. Но сега я интересуваха страховете само на няколко души и първият от тях бе Хави.

Той управляваше скутера с обичайната си вещина; не беше кой знае колко изкусен, но си вършеше работата добре. Ръцете му бяха върху лостовете и тя забеляза, че кокалчетата му са побелели. Това означаваше, че все още самият Хави управлява тези мускули, а не някоя от онези зли идентичности, които можеха да разиграват номерата си в досейдийска плът. Затова той й беше полезен и именно тук бе неговият провал. Досейди го беше погубила, беше го замърсила. С Маккай в никакъв случай не трябваше да се случва същото.

Изглежда Хави имаше достатъчно здрав разум, за да се страхува от нея. Джедрик даде възможност на това чувство да нарасне, докато разглеждаше летящия покрай аероскутера град. Движението не беше натоварено, а превозните средства, които видя, бяха бронирани. Пръснатите тук-там цилиндрични входове с невидими оръжия в сенките и очите зад процепите — всичко изглеждаше нормално. Все още не бе дошло време блудният Старши Свързочник да бъде подгонен като див звяр.

Минаха през първия укрепен със стена пропускателен пункт без забавяне. Войниците от охраната бяха експедитивно нехайни: бърз поглед към скутера и лентите за самоличност върху ръкавите на пътниците. Просто рутинна проверка.

Рутинните действия се превръщат в опасност, каза си тя, защото твърде бързо стават отегчителни. Отегчението притъпяваше сетивата. И именно отегчението беше онова нещо, от което тя и нейните помощници се стремяха да предпазят своите войници. Тази нова военна мощ на Досейди, дето щеше да нанесе много незапомнени по силата си удари.

Хави направи обичайния кръг и премина през стените, отвъд които пространствата станаха по-широки и по-открити. Тук по улиците растяха градински цветя, отровни, но красиви. Листата под сенките изглеждаха пурпурни. Върху безплодната пръст под шубраците проблясваха корозийни капчици, една от малките досейдийски хитрости за запазване на територии. Досейди казваше интересни неща на онези, които бяха готови да ги чуят.

Джедрик се обърна и се вгледа в Хави, изцяло съсредоточил се върху управлението на машината с вид на човек, зареден с енергия. Изглежда, той познаваше собствените си слабости и навярно си даваше сметка, че мнозина се чудят как успява да задържи работното си място като шофьор, макар и в средните ешелони на властта, когато Развъдниците гъмжат от хора, борещи се неистово да се изкачат стъпка по-нагоре. Очевидно успяваше да се добере до ценна информация, която продаваше на тайния пазар. Сега Джедрик трябваше да пораздруса този таен пазар. Действията й трябваше да изглеждат донякъде недодялани, за да намекнат, че събитията от деня я бяха смутили.

— Възможно ли е да ни подслушват? — попита тя. Това нямаше никакво значение за плановете й, но именно подобна недодяланост щеше да създаде у Хави онова впечатление, което й беше необходимо в момента.

— Изключих приемно-предавателното устройство по същия начин, както и преди — отвърна той. — Ако някой направи проверка, всичко ще изглежда като обикновена повреда.