Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— А какво те кара да смяташ, че това ще е всичката информация, която мога да ти доставя?

Джедрик въздъхна и се зачуди трябваше ли да продължава тази игра.

— Ние и двамата можем да попаднем в капан, Хави.

Шофьорът не отговори. Без съмнение той бе предвидил подобна възможност в глуповатия си план.

Минаха покрай тубместа кафява постройка от лявата им страна. Улицата завиваше нагоре към следващото по-високо ниво, пресичайки един гъмжащ от хора площад. Между две по-високи сгради вдясно тя зърна отсечка от речен канал, после следваха още постройки които обграждаха всичко като скалите около Чу; аероскутерът се издигаше все по-нагоре и по-нагоре, а заедно с него и околните сгради.

Както и бе предполагала. Хави не можа да понесе дълго мълчанието й.

— Какво смяташ да правиш? — попита той.

— Мога да ти предложа протекция за една година.

— Но това е…

— Както желаеш.

Той очевидно усети, че е взела окончателно решение, но оставайки верен на себе си, не се предаде.

— Не бихме ли могли поне да обсъдим…

— Няма да обсъждаме нищо! Ако не приемеш предложението ми, може би ще се наложи да те предам.

— Ти не би го направила!

— Колко малко знаеш за мен. Мога да купя информатори от твоя калибър далеч по-евтино.

— Ти си безмилостен човек.

Донякъде от съчувствие тя реши да му даде един малък урок.

— Не е нужно да говорим за това сега. Навярно твоята информация е нещо, което вече знам или просто не ми е нужно.

— Цената на моята информация е много по-висока от тази, която ти ми предложи.

— Така твърдиш ти, но аз те познавам добре, Хави. Не си склонен да поемаш големи рискове. Малки — да, но големи — никога. Твоята информация не би могла да представлява голям интерес за мен.

— Само да знаеш за какво става дума!

— Това повече не ме касае. Хави.

— Е, чудесно! Започваме да се пазарим за цената и изведнъж ти се отдръпваш…

— Аз не се пазаря!

Ама че глупак, каза си Джедрик.

— Но…

— Хави! Чуй ме внимателно. Ти си като малко дете, което се е препънало в нещо, което смята за интересно. В действителност в информацията ти няма нищо важно, но тя е достатъчно внушителна, за да те изплаши. Ти не знаеш как да продадеш сведенията си, без да се изложиш на опасност. Затова дойде при мен. Въобразяваш си, че можеш да ме използваш като свой агент. Въобразяваш си прекалено много неща.

Гневът му попречи да вникне в смисъла на думите й.

— Аз поемам рискове!

Тя дори не се опита да скрие иронията в гласа си.

— Да, Хави, но не и там, където предполагаш. Сега ще ти дам възможност да поемеш един съвсем непосредствен риск. Кажи ми твоята ценна информация. И без никакви условия. Нека аз да преценя. Ако реша, че струва повече, отколкото ти предложих, ще увелича цената. Ако се окаже, че вече разполагам с тези сведения или те просто не са ми нужни, няма да получиш нищо.

— Преимуществото е изцяло на твоя страна.

— Както е и редно да бъде.

Джедрик се вгледа в раменете на Хави, в положението на главата и играещите мускули. Предполагаше се, че той е истински представител на Трудовия Тръст, а дори не знаеше, че мълчанието е ангелът-хранител на ТТ. Учейки се да мълчиш, ти се научаваш какво да чуеш. Членовете на ТТ рядко предприемаха каквото и да било. Но ето че Хави беше толкова далеч от тази и други традиции, сякаш никога не бе живял в Развъдника. Всъщност той наистина не бе живял там, преди да стане твърде стар, за да се научи. Въпреки това говореше за разни свои приятели от Периферията и се държеше така, като че ли имаше собствено конспиративно ядро. Занимаваше се с нещо, за което едва ли бе компетентен. И по всичко личеше, че е убеден в своята непроницаемост за хора от калибъра на Джедрик.

Освен ако това не беше някакъв изключително ловък ход.

Тя не вярваше да е така, но беше достатъчно предпазлива, за да вземе под внимание и тази смътна възможност. Всичко дотук, заедно с очевидните недостатъци на Хави бе накарало Джедрик да се откаже да го използва като ключ към Стената на Бога.

Сега те минаваха покрай главната квартира на Електора. Тя се обърна и хвърли бегъл поглед към каменната крепостна стена. Мислите й бяха като шубрак с безброй бодли. Всяко нейно предположение за Хави изискваше специфичен защитен рефлекс. Един нехарактерен за Досейди рефлекс. Забеляза работниците, които се стичаха като река надолу по стълбите към цилиндричния вход на Електора. Нейният проблем с Хави напомняше по странен начин проблема, който тя знаеше, че ще срещне Броей, когато му се наложи да решава какво да прави с бившия Свързочник на име Кейла Джедрик. Бе изследвала възможните решения с концентрирана точност, достигнала пределите на нейните възможности. Правейки това, бе изменила някои свои същностни черти, отдалечавайки се от всичко досейдийско. Те повече нямаше да открият Кейла Джедрик в Демопола. Нямаше да открият там нито Хави, нито Маккай. Ако можеше да го стори…