Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Ти твърдиш, че първоначалните доброволци за Досейди са се подложили на изтриване на паметта, но при много от техните потомци едно подобно изтриване е невъзможно. Сегашните обитатели на Досейди не знаят нищо за вселената на разумните същества.

— Според представите на сегашното население на Досейди те са единствените хора на единствената обитаема планета.

На Маккай му беше трудно да повярва на чутото. Механично заразглежда пръстите си.

Арич се вторачи с отвращение във вдигнатата ръка. Между пръстите на този чуждоземен плавателната ципа липсваше.

— Ти казваш също, — продължи агентът, — че някакъв Демопол, подкрепян от определени религиозни забрани е основният лост за управление на Досейди?

— Това беше първоначалното условие на нашия експеримент — отвърна Арич.

Отговорът му не е изчерпателен, забеляза Маккай. Първоначалните условия неизменно претърпяваха промени. Реши да се върне отново към този въпрос, след като болките в мускулите на Върховния Магистрат се усилят.

— Познават ли досейдийците същността на кейлбанската бариера, която ги обгръща?

— Те се опитваха да я преодолеят с ракетни сонди и примитивни електромагнитни проекции. Досейдийците вече знаят, че енергиите, с които разполагат, не могат да проникнат през тяхната „Стена на Бога“.

— Така ли наричат те бариерата?

— Да, или „Небесния Воал“. До известна степен тези наименования дават представа за тяхното отношение към нея.

— Демополът може да се използва при много форми на управление — отбеляза Маккай. — Каква е основната форма на тяхното?

Арич се замисли и сетне каза:

— Формите варират. Прилагат около осемдесет различни начина на управление.

Поредният уклончив отговор. Арич се чувстваше неловко, понеже трябваше да признае факта, че експериментът им бе получил диктаторска окраска. Маккай се замисли над въпроса за Демопола. В ръцете на съответните експерти и с население, подложено на софтуерни сондажи за набиране на необходимите данни, Демополът представляваше основният инструмент за манипулация на хората. Съюзът на Разума бе забранил употребата му като посегателство над личните права и свободи. Гауачините бяха престъпили тази забрана, да, но имаше и нещо по-интересно — Досейди бе прибягнал до осемдесет различни форми на управление успоредно с използването на Демопола. Това предполагаше бързи промени.

— Колко често настъпват промените във формата на управление?

— И сам можеш да пресметнеш — отвърна Арич сприхаво.

Маккай кимна. Едно нещо бе станало кристално ясно.

— Населението на Досейди знае за съществуването на Демопола, но вие не им позволявате да го премахнат!

Арич явно не бе очаквал от него такава проницателност. Отговорът му бе неприкрито троснат, повлиян от болките в мускулите.

— Как разбра това?

— От теб.

— От мен?

— Нещата са съвсем ясни. Подобни чести промени се дължат на някакъв дразнител, в този случай — Демопола. Променят се формите на управление, но дразнителят остава. Очевидно досейдийците не са в състояние да го отстранят. Без съмнение това е било част от вашия експеримент — да създадете население, устойчиво на въздействието на Демопола.

— Устойчиво население, да, така е — каза Арич и потръпна.

— Вие сте нарушили Закона на Обединения Разум в много посоки — рече Маккай.

— Нима моят легум се осмелява да ме съди?

— Не. Но ако говоря с известна горчивина, моля те, не забравяй, че аз съм човек. Храня дълбока симпатия към гауачините, но си оставам човек.

— А, да. Не трябва да забравяме дългия опит на твоя вид с Демополите.

— Ние оцеляхме, подбирайки онези от нас, които взимаха най-правилни решения — поясни Маккай.

— А Демополът въздига в култ посредствеността.

— Това ли се случи на Досейди?

— Не.

— Вие сте искали те да опитат много различни форми на Управление?

Върховният Магистър вдигна рамене, запазвайки мълчание.

— Ние, човеците, установихме, че Демополът нанася тежки поражения в социалната сфера. Той унищожава предварително избрани пластове от обществото.

— И какво, според теб, сме се надявали да научим, поразявайки нашето досейдийско общество?

— Ето че стигнахме отново до въпроса за очакваните ползи.

Арич изопна болезнените си мускули.

— Ти си упорит човек, агенте. Това ще ти кажа.

Маккай поклати тъжно глава.

— За нас Демополът винаги е бил класически уравнител, един чудотворен извор за правилни решения. Предполагаше се, че той увеличава познанието за истинските нужди на обществото. Смятахме, че винаги служи на справедливостта, независимо от каквито и да било случайни фактори.