Това беше най-плодотворната част от разговора им до този момент. Маккай реши да се добере до повече информация по въпроса, макар да знаеше, че темата отговаря на целите на Върховния Магистрат.
— Разкажи ми за социалните форми на Досейди.
— Всички социални форми са на базата на военната организация, подложена на постоянни атаки или под заплахата за такива атаки. Досейдийците непрекъснато създават съзаклятия и анклави на властта, чието влияние се променя.
— Има ли там насилие?
— Това е свят на постоянно насилие.
Маккай се замисли. Военни доктрини. Милитаристично общество. Явно бе засегнал само една малка част от проблема, който бе тласнал гауачините към решението да унищожат Досейди. Бяха навлезли в опасни води, което налагаше да е крайно предпазлив. Реши да започне отдалече.
— Като изключим милитаристичните форми, с какво се занимават досейдийците през повечето време? Как възприемат те вината и невинността? Какви са техните наказания и форми на опрощение? Как…
— Не можеш да ме подведеш, Маккай. Виж, легуме, има друг, по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.
Сприхавият тон на магистрата накара агента да замлъкне. Той хвърли поглед към овалния прозорец, осъзнавайки, че се е озовал в отбранително положение чрез един изключително изискан и ловък ход. По гърба му пробягаха мравчици. Опасност! Златното слънце на Тандалур видимо се бе приближило до хоризонта. А самият хоризонт приличаше на синьо-зелена линия с мъгляв оттенък, заради простиращите се на километри власести дървета, чиито тънки и крехки листа трептяха и се гонеха из въздуха. Малко по-късно Маккай се извърна към Арич.
Търси по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.
Посоката, в която бяха тръгнали мислите на Върховния Магистрат, беше очевидна. Експериментаторите естествено имаха свои начини да наблюдават експеримента си. Те можеха също да му влияят, но без съмнение възможностите им в това отношение бяха ограничени. Население, устойчиво на външни влияния? Тези предполагаеми усложнения около проблема Досейди плашеха Маккай. Да, прословутият танц в кръг, който гауачините винаги изпълняваха!
По-добър начин.
Арич прочисти гръдните си кухини с едно хрипливо издихание и каза:
— Ние знаехме, че съществува възможността да бъдем критикувани от други и затова въоръжихме нашите експериментални обекти с идеите на Примата.
По дяволите! Гауачините отдаваха толкова голямо значение на техния проклет Примат! Разбира се, всички хора по рождение са неравни и са призвани да намерят своето собствено ниво!
Маккай знаеше, че не му остава нищо друго освен да се гмурне във водовъртежа.
— Предвиждахте ли, сър, че ще бъдете обвинени в нарушаване на правата на милиони разумни същества?
Арич го стресна с едно кратко гърлено изпухтяване, последвано от гауачинското свиване на рамене.
Маккай си позволи да се усмихне предупредително.
— Напомням на Върховния Магистрат, че той сам повдигна въпроса за Примата.
— Истината си е истина.
Агентът тръсна отсечено глава, без да го е грижа какво ще прочете в този жест Арич. Не беше възможно Върховният Магистрат да има толкова ниско мнение за умствените способности на своя легум. Истината, как ли пък не!
— Аз ще ти кажа каква е истината: Съюзът на Разума има закони по този въпрос, подписани от гауачините!
Още докато изричаше думите, Маккай разбра, че това беше точно желаната от Арич посока на разговора. Те бяха научили нещо от Досейди! Нещо, което имаше съдбоносно значение.
Арич разтри болезнените мускули на бедрата си и каза:
— Напомням ти, легуме, че ние изпратихме на Досейди само доброволци.
— Техните потомци не са били никакви доброволци!
— За добро или за зло, родителите винаги са насочвали своите деца по стъпките си. Права на разумни същества? Съгласие, съпроводено с необходимата информация? Съюзът на Разума положи толкова много усилия, за да създава закон след закон, изграждайки онази голяма илюзия за правова общност, че вие почти изгубихте от погледа си водещия принцип на Примата — да развиваме нашите способности. Онези, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на битието, никога няма да се сдобият с умения за оцеляване !
Въпреки опасностите Маккай знаеше, че трябва да настоява за отговор на първоначалния си въпрос — ползата.
— Какво научихте от вашето чудовище?
— Скоро ще разбереш всичко.
Отново намек, че ще му бъде дадена възможност да види Досейди. Но първо трябваше да разсее съмненията на Арич относно неговия анонс. Към този въпрос трябваше да се подходи директно.
Читать дальше