Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Маккай установи, че му е трудно да възприеме Чу в светлината на организирания от гауачините обучителен курс. Магическите кули с канелюри сякаш се издигаха към небето от мръсотията под тях, а там долу „човек може да купи всичко… абсолютно всичко“.

Помощниците на Арич бяха зашили в дрехите му голяма сума досейдийски пари и в същото време го принудиха да изслуша смразяващите кръвта напомняния да се пази от „всякакви показни прояви на необоснована заможност“.

Техниците, които се грижеха за вратите-трамплини, му изброиха накратко повечето от най-важните указания, добавяйки:

— Може да се наложи да чакаш няколко часа. Не знаем точно. Просто не се отдалечавай от тази скала, където ще бъдеш в относителна безопасност. Ние сме взели предпазни мерки и очакваме всичко да е наред. Не пий и не яж нищо, докато не влезеш в града. Първите няколко дни ще чувстваш гадене поради смяната на храната, но организмът ти трябва да се приспособи.

— Трябва да се приспособи?

— Дай му време.

Маккай ги попита от какво да се пази най-много, какви по-особени опасности крие Досейди.

— Стой настрана от местните. Контактувай само с хората за свръзка. И най-важното, не си и помисляй да заплашваш някого.

— А ако ми се доспи и задремя?

След като разгледаха тази възможност, гауачините казаха:

— Знаеш ли, това ще бъде може би най-безопасният вариант за теб. Логично е да се предположи, че всеки, който се осмели да спи на открито, има дяволски добра защита. Съществува и известен риск, но това е неизбежно на Досейди. Местните ще бъдат изключително предпазливи към всеки, който спи на открито.

Маккай се огледа отново.

Иззад скалата дойдоха пронизителни подсвирквания и приглушен скърцащ звук, напомнящ триене на дърво в пясък. Той надникна зад нея, за да открие източника на тези шумове. Подсвиркването бе дело на един жълт гущер, почти с цвета на шубрака, сред който се бе скрил. А скърцането идваше от посоката, която бе привлякла вниманието на влечугото. Вероятният източник на звука бе някаква малка дупка под един храст. На Маккай му се стори, че гущерът проявява твърде бегло любопитство към самия него. Сетивата му бяха съсредоточени главно в посока на дупката и идващия от нея шум.

Нещо в тъмната пролука се раздвижи.

Гущерът се приведе и продължи да подсвирква.

Едно абаносово създание с големината на човешки юмрук изникна от земния отвор, стрелна се напред и в следващия момент видя клопката. Разпери светкавично крила и подскочи нагоре, но бе твърде късно. С изненадваща за Маккай бързина гущерът се спусна напред и се сви на топка около жертвата си. В стомаха му се отвори процеп, който обгърна животинчето. С едно последно изскърцване то изчезна в тялото на влечугото.

През цялото време гущерът продължаваше да свири пронизително. Все така подсвирквайки, той се вмъкна в бърлогата на своята жертва.

„На Досейди нещата рядко са такива, каквито изглеждат“, бяха казали учителите на Маккай.

Запита се какво точно се бе случило пред очите му.

Подсвиркването бе спряло.

Гущерът и жертвата му сякаш напомниха на агента, както и го бяха предупредили, че времето не е достатъчно, за да го подготвят за всички изненади на Досейди. Той приклекна, за да разучи околната обстановка.

Малки животинки, подобни на насекоми, подскачаха по сенчестата ивица в основата на бялата скала. Зелени (цветове?) се отваряха и затваряха по стеблата на жълтите храсти. Земята навсякъде около него изглеждаше песъчлива и глинеста, но когато се взря по-отблизо, видя, че е осеяна с бледи синьо-червени жилчици. Обърна се с гръб към далечния град и отправи поглед към планините — пурпурно-сребриста линия на фона на също сребристото небе. В тази посока дъждовете бяха прорязали клисура. В дълбините й се мержелееше нещо тъмнозелено. Въздухът имаше горчив привкус.

Той още веднъж обходи с поглед околността, търсейки признаци за евентуална опасност. Но такива нямаше. Извади един апарат от комплекта си и се протегна нехайно, извръщайки се към Чу. Поглеждайки бегло уреда, откри наличието на сонобариера по посока на града. Сетне върна апарата на мястото му, почесвайки се разсеяно, за да скрие движението от евентуални наблюдатели. Птици летяха в сребърните висини над сонобариерата.

Защо ли е необходима? — зачуди се той.

Можеше да задържи дивите създания, но не и хората. Неговите учители му бяха казали, че бариерата спира насекомите и паразитите. Това обяснение му се струваше незадоволително.