Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Фани Мае!

— Какво искаш, Маккай?

Това беше доста директно начало на комуникация за един кейлбан. Забелязвайки това, Маккай отговори още по-директно:

— Нуждая се от твоята помощ.

— Обясни.

— Мога да бъда убит тук… ъ-ъ, възможно е съществуването на моята концентрична точка да бъде преустановено на Досейди.

— На досейдийска вълна — поправи го тя.

— Да. И ако това се случи, ако загина тук, моите приятели в Главната Централа… вълната на Главната Централа… трябва да получат пълен запис на мислите ми по време на смъртта.

— Това е във възможностите само на тапризиотите. Договорът с Досейди забранява тапризиотите.

— Но ако Досейди бъде унищожена…

— Договорът не предвижда преустановяване, Маккай.

— Не можеш ли да ми помогнеш?

— Ти искаш съвет от Фани Мае?

— Да.

— Фани Мае е в състояние да поддържа контакт с Маккай, докато той се намира на досейдийска вълна.

Постоянен транс? Маккай бе шокиран.

Това не й убягна.

— Няма да има транс. Свръзката на Маккай, известна на Фани Мае.

— Мисля, че не бива. Нищо не трябва да отвлича вниманието ми, докато съм тук.

— Лош избор.

Маккай долови в думите й раздразнение.

— Можеш ли да ми подсигуриш лична пространствена врата…

— Не, ако краят на концентричната точка е близо до края на досейдийската вълна.

— Фани Мае, знаеш ли какво правят гауачините тук, на Досейди? Тази…

— Кейлбански договор, Маккай.

Очевидно разговорът й беше неприятен. За момент бе забравил за моралните задължения на кейлбаните. Договорът с Досейди несъмнено съдържаше клаузи, забраняващи даването на информация за онова, което ставаше тук. Маккай се почувства обезсърчен. Прииска му се на часа да напусне планетата.

И това не убягна на Фани Мае.

— Сега Маккай може да напусне Досейди. Скоро няма да може да напусне в собственото си тяло/точка.

— Тяло/точка?

— Отговорът забранен. Забранен!

— Смятах те за моя приятелка, Фани Мае!

В съзнанието му се разля топлина.

— Фани Мае е приятел на Маккай.

— Тогава защо не ми помогнеш?

— Желаеш ли да напуснеш Досейди още в този миг?

— Не!

— Значи Фани Мае не може да помогне.

Вбесен, Маккай се зае с прекъсването на контакта.

Кейлбанът долови чувството му за безсилие и обида.

— Защо Маккай отказва съвет? Фани Мае желае…

— Трябва да вървя. Знаеш, че тялото ми е в транс докато контактувам с теб. Тук това е опасно. Ще говорим друг път. Оценявам желанието ти да ми помогнеш и твоята нова яснота на изказа, но…

— Това не е яснота! Много малък информационен вход, но вие, хората, не разполагате с повече параметри!

В думите й несъмнено имаше тъга, ала веднага след това тя прекъсна контакта. Маккай усети, че се пробужда, пръстите на ръцете и краката му трепереха от студ. Контактът с кейлбана бе забавил метаболизма му до опасно ниво. Отвори очи.

Над него стоеше странен гауачин, облечен в жълтата униформа на шофьорите на бронирани коли. Отзад изръмжа и изгрухтя някаква машина с гъсеници. После тя внезапно бе обгърната от син дим. Все още в шок, Маккай гледаше вторачено нагоре.

Гауачинът му кимна дружески.

— Зле ли ви е?

Тръгнаха по улиците веднага щом следобедните сенки се спуснаха над дълбините на града. Трия и шестима внимателно подбрани придружители, всички до един мъжки хуманоиди. Тя се бе напръскала с мускус, за да повдигне духа им и сега ги водеше по стръмните обиколни улици, по които шпионите на Броей бяха елиминирани. Всичките й войници бяха с брони и оръжия, каквито обикновено носеха ударните групи.

Преди около час недалеч оттук бе избухнал метеж, не особено разрушителен, за да се стигне до струпване на големи бойни части, но тъй или иначе неколцина гауачини бяха ликвидирани от хуманоидна клика. Изпращането на ударна група в Развъдник бе нещо съвсем нормално след подобно уреждане на сметки между представители на двата вида. Вероятността Трия и нейните шестима придружители да бъдат нападнати не беше голяма. Едва ли някой от метежниците би искал да се стигне до мащабни военни операции за прочистване на района.