Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Е, не мога да ви виня, но нашето е много приятно. Попълнихте ли формуляр в щатския полицейски отдел в Сейлъм? — гласът на Крафт бе внимателен, опипващ.

„Бива си го да разпитва“ — рече си Перюджи. Това провинциално ченге не беше глупаво.

— Да, разбира се. Карлос бе уредил да откарат фургона му в Портленд и е тръгнал от там. Щатската полиция вече започна издирването. Разполагат с копия от снимката.

— Така, така. Тия фойерверки май носят доста печалби — промърмори Крафт. — Вашите хора хич не жалят парите — чартърни полети и какво ли не още.

Перюджи обмисли думите на другия и реши, че е време да възприеме малко по-твърд тон.

— Ние държим на хората си, мистър Крафт. Надявам се, че ще започнете издирването колкото се може по-скоро. А сега, как да стигна до полицейската служба?

— В мотела сте, нали?

— Да.

Крафт го посъветва да излезе на паркинга пред мотела, да поеме надясно: „все едно, че е тръгнал за Лейквю“ докато излезе на шосе номер 14. „Там ще завиете наляво и ще видите новият търговски център. Сградата е висока и се вижда от шосето. Полицейската служба е на втория етаж. Всички знаят къде е.“

— Тръгвам веднага.

— Само за минутка, мистър Перюджи — прекъсна го Крафт. — Случайно да носите със себе си фойерверки или сигнални ракети?

— Разбира се, че не! — възкликна възмутено Перюджи, като не пропусна да отбележи, че Крафт бе запомнил името му правилно. Нима смяташе, че не познава щатските наредби за пренос на фойерверки? — Ние изпращаме стоката само по легални канали, помощник-шериф Крафт. Нашите търговски представители предпочитат да използват рекламни брошури и снимки на отделните образци. Ако нарушаваме законите, дълго няма да изкараме в този бизнес. Намирам въпроса ви за доста интересен, обаче.

— Просто исках да се уверя, че познавате закона — обясни Крафт. — Тук не гледаме с добро око на пришълци, които твърдят, че нашите хора са в състояние да причинят каквато и да било неприятност на някой турист. Трябва да сте доста…

— Нищо подобно не съм казвал — прекъсна го Перюджи. — Толкова по-странно е, че го казвате вие, помощник-шериф Крафт. Ще бъда в кабинета ви след десетина минути.

— Добре — отвърна Крафт след кратко мълчание. — Не забравяйте снимката.

— Не съм и помислял.

Перюджи окачи слушалката и впери замислен поглед в телефона. След това поиска да го свържат с щатската полиция в Сейлъм и предаде, че е разговарял по телефона с помощник-шериф Линкълн Крафт. Поинтересува се има ли нещо ново при тях. Съобщиха му, че няма. Отново се свърза с рецепцията, поиска да наберат Балтимор и от справки се поинтересува за телефонния номер на ФБР. Това беше предварително уточнен кодов сигнал, който означаваше, че изпитва недоверие към местния полицейски представител и Агенцията ще трябва да поиска съдействие от ФБР.

Когато приключи, Перюджи притисна с пръст копчето на ръчния си часовник и почувства леко пулсиране върху кожата на китката, което сочеше, че разположените в планината над града групи са заели местата си и следят неговия сигнал. Всичко се развиваше според плана. Време беше да поразмърда Хелстрьом в леговището му.