Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Веднага щом приключи разговора с Перюджи, Крафт се свърза с чифлика. След не повече от минута вече разговаряше с Хелстрьом.

— Нилс, в мотела пристигна някакъв тип на име Перюджи. Служител е на компанията за фойерверки „Блу девил“ и е пристигнал тук за да търси изчезнал търговски представител и жена му. Изчезнал във вашия район. Каза ми, че получил писмо от своя колега, в което се споменавала Стражевата долина. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Казах ти да очакваш нещо подобно — отвърна Хелстрьом.

— Зная, но този тип ми изглежда страшно проницателен. Вече се е е свързал с щатската полиция и не бих се изненадал, ако повика и ФБР.

— Ще можеш ли да се справиш с него?

— Май посъбудих подозренията му вече.

— Как?

— Помъчих се да го накарам да признае, че случаят не е обикновен. В момента пътува към мен. Каза, че разполагал със снимка на изчезналата двойка. Дал копие и на щатската полиция. Във ФБР сигурно също ще получат. Все някой ще се обади, че е виждал изчезналите и погледите на всички неминуемо ще се отправят насам.

— Нищо няма да открият в чифлика — увери го Хелстрьом. Гласът му беше тъжен и уморен и Крафт почувства дълбока загриженост за него.

— Надявам се, че си прав. Какво трябва да направя?

— Да направиш? Съдействай му по всякакъв начин. Вземи снимката. Ела тук и разпитвай всички.

— Нилс, не ми харесва това. Надявам се ти да…

— Опитвам се да държа под контрол кризисната ситуация, Линк. Това сега е първата ми грижа.

— Да, но ако той поиска да дойде с мен?

— Надявам се да го стори.

— Но…

— Доведи го!

— Нилс, щом ще го водя, имам ли гаранции, че после ще се върнем двамата?

— Това е моя грижа, Линк.

— Нилс… разтревожен съм. Ако той…

— Аз ще се оправя, Линк. Когато пристигнете, всичко ще е готово. Ще мине като по мед и масло.

— Наистина се надявам.

— Как е дошъл във Фостървил?

— Наел е кола.

— Сам ли е?

— Не мисля. В планината лагеруват няколко групи туристи.

— Забелязахме раздвижване. Наел е кола значи.

— Виж, Нилс, по-добре ще е да не му се случва някой инцидент с колата. Имам неприятното усещане, че този тип може да ни създаде огромни неприятности.

— Виж в това не се съмнявам — съгласи се Хелстрьом. — Изпратили са най-добрите.

След спешната среща на Съвета, Хелстрьом остана да обмисли всичко в усамотение. Усещаше, че атмосферата в Кошера наподобява тази на преследвана подводница — всички се готвеха за изтощителен и безшумен бяг. Енергопотребителните системи, включително и вентилацията, работеха на минимален режим, намален бе и водният обмен с дълбоката подводна река, която беше основен водоизточник и двигателна сила за турбините, поради опасността някъде Отвън да забележат резките колебания в системата на Змийската река.

Хелстрьом непрестанно се питаше какво точно е известно на Перюджи и сътрудниците му за Проект 40. Този въпрос остана без отговор и след приключването на срещата на Съвета. Не бе изключено Външните да разполагат със съвсем оскъдна информация за Проект 40 и въобще да не се досещат за съществуването на Кошера. Лично Хелстрьом бе на това мнение. Защото при най-малкото подозрение за съществуването на селище от типа на Кошера, те щяха да докарат тук своята армия. Значи, беше съвсем належащо да бъде постигнато някакво съглашение с тези Външни, преди да научат прекалено много. Жалко, че хората им бяха убити, но това беше неизбежно последствие от смъртта на Портър. И въпреки всичко беше грешка.

„Живяхме твърде дълго сгушени в своята защитна украска — мислеше си той. — И станахме прекалено дръзки. Започнахме да снимаме филми, все по-често контактувахме с Външните, а на практика ги подценихме.“

Хелстрьом подтисна една уморена въздишка. Липсваше му Стария Харви. И сегашната охранителна група си я биваше, но Стария Харви притежаваше някакъв особен дар, умение да балансира с мъдростта си всяка критична ситуация. Кошерът се нуждаеше повече отвсякога от Стария Харви, а единственото, с което разполагаше, бе неговият наследник — Салдо. Той ли беше обновената форма на онова, което бяха изгубили в лицето на Стария Харви? След нощта на преследването Салдо бе показал значително и бързо съзряване. Промяна, която Хелстрьом почти беше склонен да окачестви като метаморфоза. Сякаш през онази фатална нощ Салдо наистина беше наследил опита и мъдростта на Стария Харви. Дори Хелстрьом беше започнал неусетно да се уповава на Салдо за някои решения, също както бе разчитал на стария Харви. Дали Салдо щеше да оправдае указаното му доверие, предстоеше тепърва да се разбере. До момента нееднократно беше проявявал проницателност и въображение, но все пак… Хелстрьом поклати глава. Трудно беше да разчиташ изцяло на един млад и неопитен сътрудник в такъв тежък кризисен момент. Но нима имаше някакъв избор?