Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Чувал съм. С какво казахте, че се занимавате?

— Аз съм вице-президент на компанията за фойерверки „Блу девил“ от Балтимор. Тя е една от най-големите в страната. А Карлос беше търговски представител.

— Беше? — попита Крафт. — Имате ли причини да смятате, че го е загазил сериозно?

— Нищо конкретно — излъга Перюджи. — Само че той не е от хората, които биха изчезнали по този начин.

— Разбирам. Вероятно зад всичко това има някакво съвсем просто обяснение, но все пак ще видя какво мога да направя. Какво ви кара да смятате, че е изчезнал тъкмо в нашия край?

— Получих писмо от него. В него се споменаваше някаква долина в близост до Фостървил, където смятал да наблюдава люспест пъдпъдък.

— Какво да наблюдава?

— Люспест пъдпъдък. Има го по този край.

— Той ловец ли е? Може би е станал инцидент по време на лов и сега…

— Не ходи на лов за птиците, а ги наблюдава и изучава живота им. Карлос е аматьор-орнитолог.

— А, от онези. — Крафт говореше така, сякаш ставаше дума за някакво сексуално отклонение. — Как казвате се наричала долината?

— Стражевата долина. Знаете ли къде е?

Последва толкова продължителна пауза, че Перюджи съвсем изгуби търпение.

— Чувате ли ме, мистър Крафт? — запита той.

— Да, чувам ви.

— Знаете ли къде е долината?

— Да. Сега принадлежи на Хелстрьом.

— На кой? — запита престорено Перюджи и остана доволен от добре изиграното невежество.

— Там живее доктор Хелстрьом. Долината е негова. Знаем се от дълги години.

— Аха. Е, може би добрият чичо доктор няма да има нищо против, ако се поразровим малко из долината му.

— Той не е доктор по медицина — отвърна Крафт. — Занимава се с насекоми. Изучава ги. И снима филми за тях.

— Не че има някаква разлика — заяви Перюджи. — Ще се погрижите ли да бъде даден ход на издирването, мистър Крафт?

— Трябва да дойдете тук и да подпишете официална молба — отвърна Крафт. — Иск за издирване на изчезнал. Някъде тук имах готов формуляр. Да си призная, не сме имали подобен случай, откакто момичето на Енджилъс се изгуби в планините. Но тогава нямаше нужда да се пуска иск.

Перюджи изслуша внимателно отговора и за първи път се усъмни в лоялността на човека отсреща. Спомни си, че в документите на Агенцията се споменаваха доста голям брой изчезнали в района за последните петнадесет години. За всеки един имаше някакво обяснение, но въпреки това… Стори му се, че долавя известна нервност зад привидно равнодушния глас на Крафт. Защо да не го поразпита малко?

— Надявам се, — поде Перюджи, — че мястото на доктора не крие някакви опасности. Не отглежда отровни насекоми, нали?

— Може да му се намира някой скорпион — рече Крафт и гласът му се разведри. — Понякога ухапванията им са доста неприятни. Имате ли снимки на изчезналите?

— Разполагам със снимката на Карлос и жена му, която държеше на бюрото си.

— Чудесно. Донесете я тук. С фургон ли казахте, че са дошли?

— Да, додж, от онези фургони за излет. Карлос много се гордееше с него.

— Такова нещо не изчезва толкова лесно — отбеляза Крафт.

Перюджи се съгласи и запита къде е полицейската служба.

— Имате ли кола? — поинтересува се Крафт.

— Наех в Клемат Фоулс.

— Май Карлос наистина е бил важна клечка във вашата компания.

— Вече ви казах, че е така — отвърна Перюджи, без да прикрива раздразнението си.

— И ви изпратиха със самолет чак от Балтимор само за да го търсите?

Перюджи погледна удивено слушалката. Какво ставаше с това провинциално ченге? Отново долепи слушалката и отвърна:

— Карлос бе поел връзките със западния бряг. Крайно належащо е да го открием колкото се може по-скоро. Ако нещо му се е случило, трябва незабавно да го заменим. Всеки момент ще се вдигнат продажбите. Вече разговарях с пътната полиция в Сейлъм. От там ме посъветваха да се обърна за помощ към вас.

— Одеве не споменахте ли, че сте взели кола под наем от Клемат Фоулс?

— Пристигнах там с чартърен полет — обясни Перюджи и зачака с нарастващ интерес отговора на Крафт.

— Чартърен полет? Божичко. Можехте да долетите направо тук и да се приземите на поляната, дето я използваме за тази цел. Защо не го направихте?

„Значи и двамата сме излезли на лов за информация“ — помисли си Перюджи. Добре. Зачуди се какво ли би казал Крафт, ако научи, че Перюджи бе изпуснал връзката в Портленд и се наложи да иска среща със своите хора в Клемат Фоулс.

— Никак не ги обичам тези провинциални летища — обясни той.