Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Да, но…

— Подобно забавяне е съвсем обяснимо.

— Но Карлос винаги е бил толкова предпазлив.

— И това също говори за неговата предпазливост — каза Меривейл.

— Защо не му нареди да се обажда по-често?

— Не виждах смисъл.

Перюджи поклати бавно глава. Каква бъркотия. Дори един аматьор не би допуснал толкова много грешки. Меривейл, естествено, не възнамеряваше да признава, че е сбъркал. Сигурно щеше да се оправдава с получените нареждания. Но най-важното е да бъде отстранен. И ако ще падат глави, неговата да е първа. Защото Меривейл е един жалък некадърник. Няма извинение за него. Той е точно човекът, от когото сега се нуждаят, някой, на когото да възложат да отговаря на неудобните въпроси.

Перюджи се надигна гневно от креслото и се надвеси над събеседника си.

— Ти си глупак, Меривейл — заговори той със студен, нетърпящ възражение глас. — Винаги си бил глупак и глупак ще си останеш. Разполагаме с подробен доклад от ДТ относно възраженията на Тимиена. Настоявала е за поддържаща група. За по-чести радиовръзки. А ти дори си я предупредил да не досажда на предавателната станция в Портленд, освен ако не било нещо важно. Казал си й да изпълнява безпрекословно заповедите на Карлос. Забранил си и да изисква официално издирване на Портър. И при никакви обстоятелства да не изоставя прикритието, под което работи. Такива са били инструкциите ти, — каза Перюджи и посочи папката, — а сега си прочел и това!

Меривейл седеше неподвижно, изумен от неочаквания изблик. В един ужасяващ миг му се стори, че ще се разплаче. В очите му заблестяха сълзи. Ала той бързо се овладя и дори успя да възстанови изкуствения акцент.

— Виж ти! Говориш така, сякаш въобще не се съмняваш в думите си!

По-късно, докато разговаряше по телефона от летището, Перюджи каза:

— Предполагам, че в известен смисъл трябва да сме му благодарни. Сега вече поне знаем без съмнение с какво сме се захванали.

— Какво искаш да кажеш? — запита го Шефа с далечен, хриплив глас.

— Искам да кажа, че когато започвахме, не знаехме какво ни чака. А сега вече знаем. Той е готов да играе при максимално високи залози.

— Ние сякаш не сме.

— Както и да е, уредих въпроса с Меривейл. Казах му да се готви за разследването.

— Да не направи някоя глупост?

— Не направи ли достатъчно глупости вече?

— Знаеш за какво говоря, дявол да го вземе!

— Мисля, че ще се подчинява на заповедите докрай — отвърна Перюджи.

— Но си го притиснал лошо. — Беше по-скоро забележка, отколкото въпрос.

— И още как. — Разговорът поемаше в малко неочаквана посока и Перюджи се загледа замислено в заглушаващото устройство върху слушалката.

— Обади ми се по телефона — продължаваше Шефа. — Оплака ми се от теб. Много е огорчен. Сетне ми съобщи, че бил прибрал на сигурно място писмените ни инструкции. Дори има наглостта да ми заяви, че е дал на Джанвърт специалния номер за директна връзка и кодирани послания, според нашите инструкции за надзираващи агенти. Цитира ми и някакъв член от инструкция, която сме му дали преди години.

След продължителна пауза Перюджи проговори:

— Май ще трябва да предприемем по-твърди мерки срещу него.

— Да, винаги можем да го направим — отвърна Шефа.

Хелстрьом седеше в клетката си и мислеше. Погледът му се плъзгаше отсъстващо по залепените на стената карти и диаграми, по блестящия екран на монитора. Ала вниманието му бе приковано другаде. „Този път ще изпратят най-добрите — мислеше си той. Досега само опипваха почвата. А ето че предстои среща с истинските експерти и тъкмо от тях ще научим как да се спасим.“

Изминалата нощ бе дълга, също така натоварен се оказа и денят след нея. Успя да подремне за два часа, но обстановката в Кошера беше напрегната от предчувствието за назряващата криза. Ако не друго, то телесните хормони бяха достатъчни, за да разгласят на всички какво става.

Когато преди около два часа Хелстрьом най-сетне намери време да се върне в клетката, беше толкова изморен, че захвърли сакото на един стол и се стовари в леглото както си беше с дрехите. Нещо тежко, пъхнато в десния джоб издърпа сакото през облегалката и то се свлече на пода. Хелстрьом се загледа в издутия джоб и се зачуди какво ли бе пъхнал там. Сетне изведнъж си спомни за пистолета на Външния, който бе взел преди да излезе за последен път — кога ли е било това? Сякаш беше изминала цяла вечност, или всичко се бе случило в някаква друга вселена. Животът им внезапно бе поел в нова посока. Могъщи сили Отвън проявяваха интерес към нещо, което неминуемо щеше да ги отведе при Кошера.