Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Винаги ще има някой да възразява и да говори зад гърбовете ни. Какъв смисъл да се вслушваме в слуховете?

— Разполагам с достатъчно сведения, които ме навеждат на мисълта, че са съществували ред обективни причини, които да пробудят негодуванието й. Тя изрази ли открито своите възражения?

— Вярно, разговарях с нея. Тя смяташе, че трябва да бъде изпратена открито, като част от легално издирване на Портър.

— Защо?

— Ами, позоваваше се на интуицията си и нищо повече. — Меривейл произнесе интуиция, сякаш ставаше дума за женска прищявка.

— Само интуиция, нищо конкретно?

— Винаги е така.

— Но изглежда, че в случая интуицията й е работела правилно. Май трябваше да се вслушаш в нея.

— Откак я помня все е пълна с разни налудничави измишльотини — възрази Меривейл. — Но май всичко е защото не обича да работи с Карлос.

— Значи все пак е имало конкретна причина. И защо не иска да работи с Карлос?

— Това са само предположения, но вероятно й е направил някое непристойно предложение. Каквото и да е, в Агенцията не обръщаме внимание на подобни дрънканици. Всеки си знае задълженията и какво точно се изисква от него.

Перюджи впери поглед в него.

Лицето на Меривейл беше като разтворена книга, по която всеки можеше да прочете мислите му: Стоварват цялата вина за загубите върху мен. Какво съм виновен? Направих само онова, което ми бяха наредили.

Ала преди да успее да даде израз на мислите си, Перюджи заговори отново:

— Някъде нагоре по веригата оказват натиск върху нас и ще трябва да дадем известни обяснения. Най-много ще се дискутира твоята позиция.

Меривейл вече осъзнаваше накъде бие всичко — натиснали са отгоре и сега им е нужен жертвен козел. И името на този козел е Джоузеф Меривейл. Фактът, че неведнъж се бе измъквал от подобни затруднения чрез същия ход едва ли сега щеше да облекчи болката, че днес той е многострадалната жертва.

— Не е честно — промърмори дрезгаво Меривейл. — Не е честно така.

— Искам да си припомниш в подробности последния ти разговор с Тимиена — рече Перюджи. — Всичко.

— Всичко? — на Меривейл му беше необходимо известно време за да си възвърне самообладанието.

— Всичко.

— Добре тогава. — Меривейл притежаваше чудесно организиран ум и можеше да възстановява всеки разговор по памет. Вярно, този път трябваше внимателно да прецежда и най-малкия детайл от подаваната информация. Някак неусетно бе престанал да говори с фалшивия британски акцент. Перюджи намери това за много забавно.

След като послуша известно време, той прекъсна Меривейл:

— Значи тя е тръгнала да търси Карлос.

— Да. Карлос беше в архивите, доколкото ми се струва. — Меривейл отри потта от челото си.

— Жалко, че не е тук за да я разпитаме.

— Нали ти казах всичко! — възпротиви се Меривейл.

— О, вярвам ти — отвърна Перюджи и поклати глава. — Но… тук има нещо. Тя е прегледала докладите и после… — той сви рамене.

— Не е първият агент, загинал при изпълнение на служебния си дълг — озъби се Меривейл.

— Разбира се, разбира се — закима Перюджи. — Чудесно оправдание.

Меривейл го погледна намръщено.

— А Карлос нямаше ли подобни възражения? — запита Перюджи.

— Никакви.

Перюджи облиза замислено устни. Проклета работа! Значи дребното чиновниче най-сетне ще си получи заслуженото. Толкова по въпроса за неговата пословична предпазливост. Освен ако и този път не се измъкне сух. Карлос може още да е жив. Но Перюджи искрено се съмняваше в подобна възможност. Първата пешка бе взета, след това втората и третата. Идваше време да се пожертва някоя фигура.

— Карлос и Тимиена имаха ли несъгласия във връзка с тази задача? — запита той.

— Може би.

— Какво означава това?

— Двамата винаги са се джафкали. Вече никой не им обръщаше внимание.

— А и не са тук да ги попитаме лично — отбеляза Перюджи.

— Не е необходимо да ми го напомняш.

— Спомняш ли си какво ти каза Карлос при последната ви среща?

— Разбира се — каза, че ще докладва в срок от четиридесет и осем часа след пристигане на местоназначението.

— Толкова много. Разполагаха ли с радиопредавател?

— Беше монтиран във фургона, който взеха от Портленд.

— И никакви доклади от тях след това?

— Обадиха се за проверка на връзката. Някъде край Клемат Фоулс. Свързаха се чрез Портленд.

— Четиридесет и осем часа — промърмори Перюджи. — И защо?

— Нуждаеше се от известно време за за огледа обстановката, да подготви лагера, да намери подходящи места за наблюдение.