Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Този някой разбрал ли е за какъв тип оръжие става дума?

— Говореха за електронна помпа или нещо подобно. Казват, че подобно оръжие е в състояние да предизвиква резонанс в материята от разстояние, да троши стъкла и така нататък. — Тя пое дълбоко въздух, питайки се защо ли му казва всичко това. Така или иначе щяха да я убият. Какво значение имаше?

— Вашите хора опитаха ли се да създадат подобно оръжие с помощта на проектите?

— Опитват се, но информацията, с която разполагат е крайно недостатъчна. Не са уверени дали са на прав път, има и такива, които се съмняват, че наистина става дума за оръжие.

— Значи не всички смятат, че това е проект за оръжие?

— Така мисля. — Тя въздъхна отново. — Оръжие ли е всъщност?

— Да, оръжие е — кимна той.

— Сега ще ме убиете ли?

Този примирен, почти умоляващ глас отново пробуди гнева му. Тези глупаци! Тези абсолютни глупаци! Той намери пипнешком парализатора, вдигна го и го нагласи на пълна мощност. Тези диви глупаци Отвън трябваше да бъдат спрени. Хелстрьом насочи парализатора право към нея, сякаш се опитваше да проникне в податливата й плът и я удари с пълен заряд. Отразения в стените лъч бе толкова силен, че го парализира за миг и когато дойде на себе си, Хелстрьом забеляза, че всички индикатори показват нула. Той запали лабораторното осветление и бавно приближи безжизненото тяло на жената. Лежеше отпусната надясно, увиснала на въжетата. Знаеше че е мъртва още преди да застане до нея. Получила бе заряд, достатъчен да убие бик. Край на разпита на Тимиена или както й беше там името.

„Защо го направих?“ — запита се той. Дали не се дължеше на спомена за разкъсаното тяло на Дипиъкс, разтварящо се бавно в резервоара? Или в него бе заговорило колективното съзнание на Кошера? Във всеки случай, действал бе по-скоро рефлективтно, без да мисли. Свършено е вече и връщане назад няма. Но все пак, тревожеше го неговото собствено поведение.

Все още разгневен от станалото, той напусна лабораторията. Отвън около него се струпаха няколко по-млади сътрудници, но той им махна с ръка да го оставят на мира. Каза им, че пленената жена е мъртва, а на протестите отвърна с нетърпящ възражение жест и ги увери, че е научил каквото е било нужно. Когато един от сътрудниците го запита дали да изпратят трупа в резервоара, или да го използват като разплоден ампутат, той се спря озадачен, а след това се съгласи, че би трябвало да го използват за ампутат. Може би ще успеят да съживят част от плътта на жената. Ако съумеят например да поддържат жива утробата, онова, което е останало от пленничката ще се окаже от полза за Кошера. Любопитно ще е да се сдобият с плод от тази плът.

Но други, по-важни въпроси чакаха неотложно решение. Все още неспособен да се овладее, той продължи нататък. Външните знаеха за Проект 40! Специалист от Кошера е бил непростимо небрежен по време на пребиваването си Отвън. Как подобни документи са попаднали зад пределите на Кошера? Кой го е направил? По какъв начин? Какво е търсил в Масачузетския Технологически институт? Що за изследвания е извършвал там? Кошерът трябва да се запознае с цялостната картина на назряващото бедствие преди да предприеме необходимите контрамерки. И най-вече, да не позволи нещо подобно да се случи отново.

Надяваше се, че в лабораторията по оплождане ще успеят да направят разплоден ампутат от Тимиена. Вече беше послужила на Кошера и заслужаваше гените й да бъдат запазени.