Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Първо, трябва да ви задам няколко въпроса — каза той.

— Защо ме държите на тъмно?

— За да не можете да ме виждате.

Тя почувства внезапно облекчение. Щом не желаеха да ги вижда, това означаваше, че ще има възможност да опише своите нападатели. Значи възнамеряваха да я пуснат!

Хелстрьом проследи реакцията й по приборите и каза:

— Държахте се истерично навън. Нима смятахте, че ще ви нараним?

Тя се зачуди какви ли целеше с този въпрос. Бяха я омотали като коледна елха, което не говореше за особена добронамереност.

— Бях изплашена. Някой… пострада ли?

— Убихте пет от нашите и ранихте други двама.

Откровеният и хладен отговор я шокира. Петима убити? Нима наистина ще я пуснат след това?

— Аз… почувствах, че съм в клопка — заобяснява тя. — Съпругът ми… не се върна и бях… сама. Ужасно се боях. Какво сте направили с Карлос?

— Той не изпита болка — рече Хелстрьом. И това бе самата истина, помисли си Нилс. Трудно му беше да лъже, дори някой Отвън. Затова говореше откровено. Дипиъкс беше в безсъзнание, когато тялото му бе спуснато в кланицата, а след това погълнато от разграждащите плътта разтвори на резервоара. Не беше почувствал нито за миг болка и смъртта го бе споходила без най-малък проблясък на съзнание. Само за няколко секунди тялото му бе разчленено в кланицата.

— Защо ме държите завързана? — попита тя.

— Искам да ви задам няколко въпроса. Първо, как се казвате?

„Документите ми сигурно са у тях“ — помисли си Тимиена.

— Казвам се Тимиена… Тимиена Дипиъкс.

— Разкажете за агенцията, в която работите.

Сърцето й заби учестено, но тя съумя да запази привидно спокойствие.

— Агенция ли, не работя за никаква агенция! И двамата сме в отпуска. Мъжът ми продава фойерверки.

Хелстрьом се усмихна тъжно на онова, което разкриха приборите. Значи е вярно. И двамата работят за някаква правителствена агенция, за която бе любопитен да узнае колкото се може повече. Макар да отговаряше объркано на повечето въпроси, Портър им бе споменал съвсем ясно за агенцията. Но Портър не каза нито дума за Проект 40. Дали жената пред него разполага с повече сведения? Хелстрьом почувства, че пулсът му се ускорява. Тъкмо от подобни опасности винаги са се бояли в Кошера, но имаше и нещо, което пробуждаше ловните му инстинкти.

— ЦРУ ли е вашата агенция?

— Аз съм една обикновена домакиня! — възпротиви се жената. — Къде е Карлос? Какво сте направили с мъжа ми?

Хелстрьом въздъхна. Не ставаше дума за ЦРУ, доколкото можеше да се вярва на приборите и на нейните познания за връзките на началството. Възможно бе жената да не е в течение. Агенции от този тип нерядко използваха няколко различни прикрития за дейността си.

— Не се безпокойте за мъжа си — рече й той. — Скоро ще ви изпратим при него. Трябва обаче да ви уверя, че не вярвам наистина да сте само една домакиня. Защото една обикновена домакиня не би носила със себе си оръжие като вашето. Нито пък би показала умение в стрелбата, каквито притежавате вие.

— Не вярвам, че съм убила когото и да било — заяви тя.

— Но го направихте.

— Карлос настояваше да нося със себе си оръжие. Той ме научи да стрелям.

„Още една лъжа“ — отбеляза мислено Хелстрьом. Чувстваше се измамен. Защо продължаваше да упорства? Нима не разбира, че е била издадена от своя съучастник. Това си личеше по въпросите му. Хелстрьом бе прочел внимателно протоколите от разпита на Дипиъкс, без да изпуска и най-малката подробност. Колко безжалостно бяха постъпили с него младоците, естествено в името на Кошера. Зачуди се дали би посмял да я подложи на химична редукция на личността. Младите възразяваха против този метод. Вярно, беше безболезнен, но и не съвсем сигурен. Портър, например, се бе превърнал в склонен към робско подчинение имбецил. В процеса на деградацията всички спомени излизаха наяве, за да бъдат изтрити завинаги. Нямаше никакво желание да повтаря опита с Портър и реши този път да не обръща внимание на заложеното в него отвращение към насилието. Каквото трябва да се направи — трябва да се направи. Все пак, ще продължи разпита дотогава, докато жената не осъзнае, че използва собствените й емоции, за да научи онова, което му е нужно. Разпитът, естествено, се записваше постоянно. По-късно щяха да го подложат на обстоен анализ. Можеха да използват за целта централния кошерен компютър, макар че Хелстрьом не се доверяваше на компютрите. Бяха прекалено лишени от емоции. А без да притежават емоции, едва ли биха могли да решават човешките проблеми.