Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Салдо почувства задоволство от бързината, с която работеха хората му. Подуши внимателно нощния въздух и долови мириса на барутен дим. Само един възпитаник на Кошера би могъл да долови слабата характерна миризма сред безбройните нощни аромати.

Стадото пое бавно към равнината и Салдо го проследи с известно безпокойство. Разбираше добре какво изкушение бяха животните за хората му. Както бяха объркани след схватката, не беше изключено да се нахвърлят върху им. Не биваше да го допуска. Някой ден тази земя ще принадлежи на Кошера и може би дори ще разполагат със свое собствено стадо. Но за момента добивът на протеини струваше твърде скъпо, измерено в растителна енергия. Не им оставаше нищо друго, освен да завиждат на Външните за подобни излишества и да оставят стадото необезпокоявано. Нищо не биваше да привлича нежелано внимание към този район.

Салдо се завърна сред работниците и им заговори с тих глас. Не бива да нападат стадото. Трябва да внимават и да не оставят зад себе си повече следи. Колкото се може по-дълго трябва да държат подозрителните Външни далеч от това място.

„Някой ден — мислеше си Салдо — ще има много кошери и всички те ще произлязат от този единствен засега Кошер, чийто следи се налага така старателно да прикриваме.“ Трябваше да бъдат крайно предпазливи и да да пазят собственото си бъдеще. Дължаха го на поколенията още неродени работници.

Откъм Кошера през утъпканата трева тичаше млад работник и махаше за да привлече отдалече вниманието на Салдо. Все още не беше се зазорило, но въздухът щипеше както обикновено преди изгрев слънце. Работникът спря пред Салдо и заговори с тих глас:

— Някой идва от Кошера.

— Кой?

— Мисля, че е Нилс.

Салдо насочи поглед към вратата и различи познатата фигура. Да, наистина беше Нилс. Носеше нощна маска, но нямаше никакво оръжие. Салдо преглътна облекчено и се постара да прикрие нервността си. Знаеше, че решенията, които бе взел, са правилни, но въпреки това Хелстрьом бе пожелал да дойде лично. Стори му се, че чува гласа на Стария Харви: А ти така ли би постъпил? Не, дори водачът на Кошера не би се справил по-добре в тази ситуация. Тази мисъл възвърна увереността на Салдо в собствените му способности. Той се постара да приветства Нилс както обикновено.

Хелстрьом спря на няколко крачки от Салдо и огледа внимателно сцената, преди да заговори. Беше забелязал Салдо в същия миг, когато младежът го зърна. Позна го по характерните жестове. Загубата на Стария Харви бе засегнала дълбоко Хелстрьом, но въпреки това, той не пропусна да отбележи, че Салдо бе предприел необходимите действия. Салдо притежаваше инстинкта на добър бранител.

— Кажи ми, какво се случи и какво направи — нареди Хелстрьом.

— Не ти ли докладваха моите пратеници?

— Докладваха ми, но предпочитам да чуя всичко от водача на групата. Понякога работниците пропускат важни детайли.

Салдо кимна. Да, в думите му имаше логика. Той разказа на Хелстрьом за разкриването на жената Отвън, за престрелката, без да пропусне нито една подробност, дори раната на брадата си.

— Раната добре ли е? — запита тревожно Хелстрьом. Щеше да е ужасно, ако бяха изгубили и Салдо!

— Съвсем дребна драскотина — рече Салдо.

— Погрижи се за нея веднага щом се прибереш.

Салдо долови загрижеността в гласа на Хелстрьом и се изпълни с благодарност.

— Научих, че Стария Харви те посочил за свой заместник — отбеляза Хелстрьом.

— Така е — кимна уверено Салдо.

— Имаше ли някой, който да изрази несъгласие с това решение?

— Нямаше сериозни възражения.

Хелстрьом одобри отговора. Салдо си даваше сметка, че може да бъде предизвикан, но чувстваше, че е в състояние да се справи с потенциалните съперници. Салдо умееше да се владее и чудесно се ориентираше в трудни положения. Освен това в него се долавяше едно неизказано усещане за вътрешно превъзходство. Последното, обаче, трябваше да бъде овладяно.