Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

От дулото на малкия автоматичен пистолет бликна чудовищна изненада за ловците от Кошера. Петима от тях се строполиха мъртви преди да успеят да свалят Тимиена от дървото с помощта на парализаторите. Сред убитите бе и Стария Харви, чиято маска бе разкъсана от проникналия в черепа му куршум. Салдо също бе одраскан от куршум по брадата, но все пак успя да въведе ред сред подплашените работници. Още преди да открият жената те бяха завладени от „ловна страст“ и последвалата атака ги бе изнервила до краен предел. Всички се хвърлиха да довършат падналата от дървото жена, но викът на Салдо ги накара да замръзнат. Само годините на насаждана в Кошера дисциплина съумяха да ги спрат на крачки от тялото.

Салдо приклекна до изгубилата съзнание жена и побърза да се разпореди. Някой незабавно да информира Нилс. Мъртвите тела да бъдат отнесени в резервоара. Това бе съдбата, която заслужаваха добрите работници. Така щяха да се слеят в едно със своя народ. „Към резервоарите — състарени, от резервоарите — обновени“.

След като се увери, че заповедите му са изпълнени, той огледа изгубилата съзнание женска. Фенерчето й продължаваше да свети в тревата. Салдо избута нощната маска назад, вдигна фенерчето и го насочи към проснатото тяло. Да, все още беше жива. Не беше никак лесно да запази самообладание, докато я разглежда. Усещаше, че кипи от омраза. Тази женска бе нанесла непоправими щети на Кошера. Но Нилс имаше нужда от нея. Целият Кошер имаше нужда от нея. Салдо си наложи да се овладее. Не виждаше следи от счупени кости. Глезенът й обаче беше навехнат. Целият беше подут и посинял. Случвало се бе и с по-тежки увреждания работниците от Кошера да изпълняват задълженията си. Той нареди да потърсят оръжието й и да го отнесат в Кошера.

Смъртта на Стария Харви нито го бе натъжила, нито пък го радваше. Подобни неща се случваха. По-добре щеше да е, естествено, ако ненужната загуба беше избегната, но такива бяха законите на реалността. Именно вследствие от тези неумолими закони, сега той оглавяваше групата и трябваше да внимава във всяка заповед, която издаваше. Тъкмо на това го бе учил и Стария Харви.

Но първо да прецени какво е състоянието на жената Отвън. На пръв поглед изглеждаше, че ще може да бъде подложена на разпит веднага щом укрепне. Нилс ще бъде доволен. Салдо също се успокои. Постепенно в него се надигна някакъв нов интерес към тази жена. От нея се носеха опияняващи аромати. Ухаеше на непознати сапуни от Външния свят, на парфюми и едва доловимо на мека женска плът. Той се наведе за да я подуши отблизо — първата жена Отвън, която срещаше в дивия свят. Някъде зад киселия мирис на преобладаващия страх се долавяха по-слаби, но възбуждащи аромати. Той плъзна ръка под блузата й и напипа гърдите, пристегнати във фино ластично бельо. Знаеше за съществуването на подобно бельо от курсовете за специализирани работници. Наричаше се сутиен и се закачаше с метални куки на гърба. Тя беше истинска жена, на пръв поглед не се отличаваше по нищо от женските в Кошера и без никакво съмнение беше плодовита. Какви странни същества бяха дивите Отвън. Той прекара ръка по тялото й, опипа слабините и гениталиите, сетне подуши пръстите си. Да, плодовита беше. Вярно било значи, че женските Отвън се скитали на открито и когато са плодовити. Може би се отправят на лов за партньори, по подобие на майката-първосъздателка? Нито книгите, нито филмите или лекциите по време на обучението бяха го подготвили за действителността. Тя го възбуждаше и Салдо се зачуди, дали Нилс ще я запази след разпита за разплод. Ще бъде доста интересно да се кръстоса с нея.

В този миг една от женските в групата се размърда и изсъска нещо заплашително, а друга добави:

— Тази женска Отвън не е предназначена за разплод! Какво правиш с нея?

— Изследвах я — отвърна Салдо. — Тя е плодовита.

— Много от дивите са плодовити — поясни първата.

— Тя уби петима от нашите — рече другата. — Мястото й е в резервоара.

— Където най-вероятно ще се озове след като приключим с разпита — увери я Салдо, без да прикрива съжалението си от загубата. Нямаше никакво съмнение, че женската Отвън щеше да бъде унищожена още по време на разпита. Такава беше съдбата на предишния пленник, такава щеше да е и нейната. Но каква загуба! С тази свежа плът да се отправи към резервоара.