Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

По здрач Тимиена сгъна скицника, прибра го заедно с боите в кабината и се намести на шофьорската седалка. Радиоприемника загря само за няколко секунди и почти веднага тя засече допълнителен сигнал на нейната вълна на прослушване. Още щом премина на предаване, сигналът се усили и заглуши нейният. Индикаторът за подслушване издаде протяжен вопъл. Тимиена побърза да изключи радиоапарата и се загледа през здрача към чифлика. Макар да не се виждаше от лагера, тя усещаше злокобното му присъствие.

И все още никаква следа от Карлос.

Само след минути ще се спусне мрак. Тя опипа нервно малкия револвер кобура на предмишницата й.

Защо, по дяволите, се бавеше Карлос?

Тя изключи светлините на фургона и постепенно мракът я обгърна. Радар в посока на чифлика. Заглушаващ сигнал на радиопредавателя. Положението се спичаше. Тя се изправи рязко, приближи безшумно задната врата и се спусна откъм противоположната на чифлика страна. Фургонът остана като стена зад нея, прикриваща я от всякакви възможни наблюдения. Приведе се и запълзя сред тревата. Още през деня бе забелязала пасящото в равнината стадо и сега се насочи право към него, сякаш водена от сигурен инстинкт. Израсла бе в една животновъда ферма в Уайоми и макар да бе привикнала да доближава животните яхнала кон, не изпитваше никакъв страх от тях. Заплахата по-скоро идеше откъм гърба й, където бе разположен чифликът на Хелстрьом. Кравите щяха да й предоставят така необходимото прикритие и маскировка от радарното следене. Ако Карлос се върне, вероятно първо ще запали осветлението във фургона. Предпочиташе да го изчака на откритото пасбище. Ала кой знае защо не вярваше, че Карлос ще се върне. Цялата тази ситуация изглеждаше ужасно объркана, така беше още от самото начало и време бе да се вслуша в инстинкта си за самосъхранение.

Стария Харви нареди на хората си да излязат на повърхността в северния край на Кошера. Безшумно се издигна нагоре покрита с тревисти чимове платформа, бетонната стена се дръпна встрани и бойната група потъна в нощта. Облечени бяха в леки черни екипи, но никой не обърна внимание на нощния хлад. Всеки от членовете на групата бе въоръжен с парализатор и носеше маска за нощно виждане, снабдена с мощен инфрачервен излъчвател (произведени в Кошера). ПРиличаха на отряд водолази, а парализаторите напомняха копия с разклонени накрайници.

Проходът зад тях се затвори веднага щом го напуснаха, прикривайки всякакви следи от мястото на излаза.

Разпръснаха се в полето и поеха на север.

Стария Харви бе избрал двадесет и трима специалисти — в преобладаващото си мнозинство агресивни мъжкари — и се беше погрижил женският състав на групата да бъде активизиран с подходяща доза хормони, преди да се заеме с подробния инструктаж.

Всички желаеха жената Отвън да бъде заловена жива. Нилс се нуждаеше от информацията, която би могла да им предостави. Най-вероятно жената се криеше долу сред стадото. Щяха да разгонят кравите със слаби заряди от парализаторите, но без да ги убиват. Не бяха излезли на нощно помитане, а издирваха човек. Съдбата на жената беше предопределена, щеше да се отправи към резервоарите, но не преди да им съобщи онова, което знаеше.

От доста време Стария Харви не беше участвал в подобен лов и той почувства как вълнението раздвижва кръвта в жилите му. Все още имаше живот в стария работник!

Той даде сигнал на Салдо да поеме командването на левия фланг, а сам се отправи на десния. Нощният въздух дразнеше ноздрите му с безчислени аромати. Миришеше на крави, на прах сред високата трева, на влажна земя, на насекоми и дръвчета. Ала сред тези мириси нямаше и най-малка следа, която да показва, че жената се спотайва някъде пред тях. Ако беше там, досега да са я забелязали с приборите за нощно виждане.