Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Салдо вече бе заел позицията си и Стария Харви въздъхна облекчено. Макар и още неопитен, младият мъж несъмнено притежаваше забележителни способности. Онова, което се споменаваше за него в докладите, радваше Хелстрьом и Стария Харви. Салдо бе сред шепата избрани, които някой ден щяха да поемат работата на Хелстрьом. Принадлежеше към новото поколение, отличаващо се с дребен ръст, стаена енергичност, мургава кожа и стройно тяло и умение да се отстоява собственото мнение. Някой ден Салдо несъмнено щеше да заеме висок пост в Кошера или дори да даде началото на нов кошер.

Разпръснати под формата на ветрило, членовете на групата крачеха без да се прикриват из пасището. Стария Харви не пропусна да отбележи, че нощта бе подходяща за подобна операция. Небето бе закрито в облаци и дори луната не успяваше да надникне зад тях. Животните от стадото се виждаха отчетливо във визьорите на приборите за нощно виждане. Стария Харви не изпускаше от очи близката горичка, оставяйки на другите да следят стадото. Подминаха няколко животни без да ги подплашат, макар миризмата им да допринесе за покачване нивото на възбудата сред членовете на групата. Салдо и още двама прегледаха внимателно малкото стадо, за да се уверят, че Външната не се е скрила зад някое животно.

Все по-трудно им беше да укротяват ловната треска. Личеше си по нарастващата нервност сред групата и мирисът на отделяните с потта хормони, който очевидно тревожеше стадото. Няколко крави напуснаха групата и побягнаха встрани сред паническия тропот на копитата.

Стария Харви започна да се укорява, че при подготовката не бе използвал хормонално-подтискащ препарат. Едва доловимите химически сигнали, които животните обменяха помежду си, несъмнено усложняваха допълнително обстановката. Той продължи да наблюдава близките дървета, оставяйки на Салдо и другите да продължат с претърсването на стадото. В прибора за нощно виждане околността бе придобила призрачен изглед, сякаш от всеки предмет, върху който спираше поглед, извираше светлина.

„Ще ни чуе, че приближаваме и ще се помъчи да се скрие сред дърветата — помисли си той. — Това е в нейния стил.“

Щеше да се затрудни да формулира точно какво го караше да мисли така след целодневното наблюдение, но беше уверен в предположението си. Знаеше, че ще я открие сред дърветата.

До слуха на Стария Харви достигна нощен вик на птица, идещ откъм горичката и сърцето му заби учестено. Май все още не беше твърде стар за нощни обходи. Няма да е зле, ако от време на време излиза с работниците.

Тимиена забеляза един от фланговете на групата тъкмо в мига, когато работниците я откриха, потвърждавайки предположенията на Стария Харви. Малко след като напусна фургона, кракът й хлътна в една заешка дупка и тя си навехна глезена. Нарастващата болка при движение я принуди да се покатери в клоните на един нисък дъб, където Тимиена свали обувката и огледа подпухналия си глезен. Беше се присвила сред клоните на около двадесетина фута височина, стиснала малкия пистолет в ръка. В другата ръка държеше мощно продълговато фенерче, с пръст на копчето.

Глезенът й пулсираше болезнено и всячески й пречеше да разсъждава. Зачуди се, дали не е счупила някоя кост.

Първият признак за назряващата опасност беше тропотът на подплашените животни. Когато минаваха покрай нея, до ушите й стигна запъхтяното им сумтене. Малко след това се появи и загадъчното свистене. Звукът постепенно се усилваше, докато накрая заобиколи дървото й и внезапно секна. В мрака едва различаваше тъмните очертания на своите преследвачи. Бяха се подредили в кръг наоколо.

Завладяна от паника, тя включи фенерчето и плъзна светлия кръг по лицата на подредените в кръг хора. Дъхът й секна при вида на нощните маски и парализаторите и тя мигом почувства притаената във фигурите смъртна заплаха. Почти без да разсъждава, Тимиена вдигна пистолета и откри огън.