Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Справил си се чудесно — поде той, като се стараеше да говори достатъчно високо, за да го чуват и останалите. — Когато приключи настоящата криза ще предприемем необходимите постъпки за да те изпратим Отвън, където да продължиш образованието си. Веднага щом изпълниш възложената ти задача ще се явиш при мен на доклад. — Той се извърна и закрачи бавно към Кошера, като от време на време се оглеждаше. По всичко личеше, че е доволен от начина, по който Салдо се справя с работата си.

За известно време Салдо го проследи с поглед. Първият съветник на Кошера, онзи, към когото всички се обръщаха за помощ — дори специалистите по дирижирано кръстосване, хранително производство и приборостроене, най-главният от всички работници — бе излязъл за да събере важни сведения и бе останал доволен от онова, което бе открил. А Салдо се зае отново с почистването на района, едновременно окрилен от новото си положение и изпълнен с отговорност от ограниченията, които му налагаше. Именно, последното, както той осъзнаваше, бе причината за посещението на Хелстрьом.

Първото, което Тимиена осъзна, бе че ръцете й са оковани и че е завързана в някакво кресло. Тапицерията на креслото бе твърда и хладна, плътно прилепнала към гърба й. Почти веднага Тимиена съсредоточи вниманието си върху подпухналия глезен, който пулсираше болезнено. Въпреки завладялата я апатия тя си наложи да отвори очи, но откри, че е заобиколена от непрогледен мрак. В първия миг си помисли, че е ослепяла, ала малко след това зърна слабо сияние право пред нея. Намираше се на неопределено разстояние и бавно се движеше.

— Аха, събуди се значи.

Гласът бе дълбок, мъжествен и идеше от мрака над движещото се сияние. Ако се съдеше по ехото от звука, намираше се в доста просторно помещение. Тя се помъчи да овладее надигащия се страх и отвърна с привидно безгрижие:

— Но как го разбрахте в тази тъмнина?

Седнал в ъгъла на лабораторната зала, Хелстрьом следеше внимателно индикаторите на приборите, помагащи му да се ориентира в емоционалните реакции на пленничката. Почти бе готов да се възхити от смелостта й. Да, немалко от дивите екземпляри се отличаваха с подобна храброст.

— Разбрах го — рече той.

— Глезенът ужасно ме боли — оплака се тя.

— Наистина съжалявам за това. По-късно ще ви дадем успокояващо. Опитайте се да потърпите.

Странно, но искреността в гласа му й подейства успокояващо. Съдейки по равния тон, мъжът отсреща се владееше великолепно.

— Надявам се, че няма да продължи дълго — промърмори тя.

„Не е зле наистина да й дам нещо успокояващо“ — помисли си Хелстрьом. Нощната маска го убиваше в мястото, където се притискаше към носа и челото. Никак не му се нравеше начинът, по който изобразяваше жената в сребристо сияние. Осъзнаваше добре, че раздразнението му се поражда от умората. Понякога Кошерът изискваше прекалено много от него. Но тази жена Отвън трябваше да бъде разпитана и Хелстрьом нямаше никакво желание да я остави в ръцете на нетърпеливите младоци, жадни да докажат на какво са способни. А и все още беше недоволен от неуспеха при разпита на Дипиъкс. Откъде Външните знаеха за Проект 40? Сигурно някой от разпитващите се беше изпуснал. Това е единствения възможен отговор! Както и да е, ще научи от жената.