Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Срещата на Съвета започна рано следобед във филмовата зала на хамбара. Залата беше полукръгла, мебелирана с масивна кръгла маса и тежки кресла, произведени в Кошера. В единия й край бе монтиран подвижен екран, с два говорителя, а на отсрещната стена се виждаше прозорчето на прожекционната стая. Стените бяха облицовани с изолационно покритие, за да заглушават шума отвън.

По молба на Хелстрьом, Салдо се разположи на задния ред. Раната от куршума, облизал брадата му, все още не беше заздравяла. Светлобелезникава черта пресичаше неговата потъмняла от слънцето брада. Орловото му лице изглеждаше отпуснато, ала въпреки това в очите му се четеше постоянна бдителност. Едва сега Хелстрьом си припомни, че по женска линия, Салдо бе от серията S2a-1. С други думи, двамата бяха братовчеди. Младият мъж беше селекциониран сред най-добрите екземпляри и след това подложен на необходимите химически подобрения. Като краен разултат, Салдо концентрираше в себе си едновременно агресивност и предпазливост — качества, на които Кошерът разчиташе толкова много за своята защита.

— Трябва да сме готови за отговор на всички нива, ако нещата тръгнат в нежелана посока — първи взе думата Хелстрьом, с което обяви началото на Съвета. — Изпратих съобщение до всички наши представители Отвън и ги предупредих да имат готовност за самостоятелни действия, в случай, че връзката им с нас бъде прекъсната. Всички досиета на наши сътрудници, работещи зад пределите на Кошера, бяха подготвени за незабавно унищожение при необходимост.

— Но дали сме предвидили всички възможни последствия? — намеси се Салдо.

— Този въпрос си задавам и аз.

— Зная — отвърна Салдо и си помисли: „Нашият първенец май е твърде изморен. Нуждае се от почивка, а точно сега време за почивка няма.“ В този момент Салдо изпитваше желание да покровителства Хелстрьом.

— Оказа се прав, когато твърдеше, че Перюджи ще носи със себе си специална електронна екипировка — продължи Хелстрьом. — Ако не друго, то той непрестанно излъчва сигнал за местонахождението си. Уверен съм в това.

— До онези хора в планината.

— Точно така. Колкото се може по-скоро трябва да открием какъв тип екипировка използва.

— Вече дадох нареждания за това — увери го Салдо. — Нилс, не мислиш ли, че трябва да си отдъхнеш?

— Няма време. Перюджи вече е на път, а и той е само върхът на айсберга.

— На кое?

Хелстрьом се зае да обяснява смисъла на израза, а след това на свой ред запита:

— Колко души според теб са разположени в планината?

— Минимум десет. Вероятно всички са свързани с него.

— Толкова много? — Хелстрьом поклати глава.

Салдо кимна, споделяйки тревогата му. Мисълта, че не по-малко от десетина Външни душат зад оградата, в непосредствена близост до Кошера, пробуждаше в него дълбока тревога.

— Линк има ли някой, когото да изпрати в планината в ролята на турист, за да ги държи под око? — попита Салдо.

— Ще се погрижи и за това.

— Значи той лично ще доведе Перюджи?

— Да. Но не бива да забравяме, че Перюджи му няма доверие.

— Една е ясно, че Линк не е от класата на Перюджи — заключи Салдо.

— Учи се от това — посъветва го Хелстрьом. — Неоценимо предимство е да разполагаме с подставени лица Отвън, включително и на поста помощник-шериф, но всеки един може да ни създаде допълнителни проблеми. Колкото повече се откриваме, дори под привидна тайнственост, толкова повече расте опасността от разкритие.

Салдо бе твърдо убеден, че не бива да забравя този урок. Използването на агенти за работа Отвън не беше съвсем безнаказано. Самото съществуване на подобен агент беше достатъчно многозначително, в случай, че този агент бъде разкрит. Ако Перюджи наистина подозираше Линкълн Крафт, това означаваше, че и Кошерът е изложен на опасност. Салдо се надяваше, че ще запомни всичко това дори след като настоящата криза отмине. Не се съмняваше, че ще успеят да намерят изход от затруднението. Вярваше непоколебимо в способностите на техния първенец Нилс Хелстрьом.

— Перюджи може да разполага с прибори, които да му подскажат, че следим екипировката му — предположи Хелстрьом.

— Дадох нареждания да се провери и тази възможност.

Хелстрьом кимна, задоволен от отговора. До този момент Салдо бе предвидил всички възможности, за които се бе досетил и Хелстрьом, а и няколко допълнителни. Добрият наследствен материал винаги показваше предимствата си в тежък момент. Салдо очевидно бе надарен със забележителна интелигентност. След като приключи с обучението и подготовката си, младежът несъмнено ще бъде безценен дар за Кошера.