Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Може да е помпена станция. На такава ми прилича. Или пък е свързана с изследванията на доктора. Не съм го питал. — Крафт следеше внимателно реакцията на Перюджи. Бетонният покрив прикриваше входа на резервната вентилационна шахта, която можеше да бъде отворена с помощта на експлозив в случай на авария. Още няколко подобни вентилационни шахти бяха разхвърляни из района, но всички останали бяха добре замаскирани.

— Хелстрьом женен ли е? — запита Перюджи.

Крафт отвори вратата, преди да отговори.

— Нямам представа. — Той се отдръпна встрани и пропусна Перюджи да влезе, преди да затвори. — Докторът често кани разни сладурчета. Предполагам, заради снимките. Може би смята, че не си заслужава да си взима крава, когато млякото е безплатно. — Крафт се изкиска на собственото си дебелашко остроумие и добави: — Да видим какво става в чифлика.

Перюджи закрачи редом с него, учуден от внезапния изблик на веселие. Този помощник-шериф не приличаше нито на местен фермер, нито на селяндур, нито пък на каквото и да било. Може би твърде много се стараеше да играе някаква определена роля и по-често преиграваше. Перюджи вече си бе взел бележка да го държи под око, но сега подозрителността му се засили още.

— Това място има доста запуснат вид — заговори той като се стараеше да не изостава. Въпреки привидната си скованост, помощник-шерифът се движеше уверено и целенасочено, сякаш не желаеше да даде възможност на Перюджи да огледа по-внимателно околността.

— На мен пък ми харесва — отбеляза Крафт. — Бая грижи полагат за района на чифлика.

— Обработват ли земята?

— Вече не. Но по едно време отглеждаха доста култури. На пролет някои от децата, които живеят в чифлика, излязоха да сеят жито, но според мен само си играеха на фермери. Повечето са градски чеда. Идват тук от Холивуд, или чак от Ню Йорк и си мислят, че разбират нещо от земята.

— Хелстрьом често ли има гости? — Докато задаваше въпроса, Перюджи се спъна в купчина изсъхнала трева. Измъчваше го сухият, горещ въздух на долината. Някъде отдалеч се чуваше неприятен бръмчащ звук, а слабият животински мирис му напомняше за зоологическата градина. Нямаше и следа от тази миризма зад оградата, но колкото повече наближаваха чифлика, разположен в сърцето на малката долина, толкова повече се засилваше. От мястото, където се намираха, потокът изглеждаше като тънка струйка вода. Някъде в горния край на долината изглежда имаше малък водопад.

— Гости ли? — запита Крафт след продължителна пауза. — Понякога чифликът направо е претъпкан. Не може да плюнеш, без да оцелиш някого. Друг път изглежда така, сякаш няма и дузина хора.

— Откъде идва тази миризма?

— Каква миризма? — запита Крафт и в този миг осъзна, че Перюджи говори за кошерния мирис, който извираше от вентилационните шахти и винаги се усещаше най-силно тук, в долината. Крафт намираше за приятна миризмата. Напомняше му за детството.

— Тази животинска миризма — настоя Перюджи.

— А, това ли? Трябва да е свързано с работата на доктора. Знам, че държи мишки и други животинчета за опити. Веднъж дори ги видях. Най-обикновена менажерия.

— Аха. Този водопад през цялата година ли го има?

— Да. Красив е, нали?

— Ако човек си пада по тези неща. А къде изчезва водата? Потокът долу е доста малък. — Перюджи спря и впери поглед в Крафт, принуждавайки го също да спре.

— Предполагам, че част от водата попива в почвата — обясни Крафт. Изглежда нямаше търпение да продължат, но не можеше да намери подходящ предлог. — Докторът също отби част от водите за напояване или охлаждане. Не знам точно. Да вървим, а?

— Чакайте малко — отвърна Перюджи. — Нали одеве казахте, че Хелстрьом не се занимавал с обработка на земята?

— Така си е! Но за опитите му е нужна доста вода. Какво толкова ви занимава този ручей?

— Всичко тук ме занимава — рече Перюджи. — Има нещо не наред в това място. Например, липсата на насекоми. А не видях и нито една птица.

Крафт преглътна мъчително, гърлото му бе съвсем изсъхнало. Изглежда съвсем наскоро е имало нощно помитане. Ама и този Перюджи, нищо не изпуска от очи!

— Птиците се крият от жегата и излизат по хладина.

— Така ли?

— Ами вашият приятел не ви ли го е казвал, след като си пада да гледа птици?

— Не. — Перюджи хвърли поглед наоколо, като се стараеше да не пропусне и най-малката подробност. Бързо и издаващо напрегнатост движение на главата, което разтревожи отново Крафт. — Помня веднъж ми каза, че всяко животно или птица било активно през различни части на деня и нощта. Не вярвам птиците да са се изпокрили, въобще не се чуват никакви звуци. В тази долина няма нито птици, нито насекоми.