Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Тогава какво е търсел тук вашият приятел? — попита Крафт. — Щом няма птици, които да гледа?

„Ах, приятелче, не бързай толкова — помисли си Перюджи. Още не е дошло време да сваляме ръкавиците.“ Вече не се съмняваше, че Крафт е в един отбор с Хелстрьом.

— Карлос вероятно също е забелязал отсъствието на птици и е потърсил някакво обяснение. Ако се е натъкнал на нещо, което би могло да причини неприятности някому, това би могло да обясни изчезването му.

— Ама вие сте ужасно подозрителен човек — отбеляза Крафт.

— А вие не сте ли? — засече го Перюджи. Той се насочи към сянката на близката върба, принуждавайки помощник-шерифа да го последва. — Що за човек всъщност е Хелстрьом, помощник-шериф?

На Крафт никак не му се хареса начина, по който Перюджи бе произнесъл това помощник-шериф, ала бе принуден да внимава какво ще отговори.

— Ами, най-обикновен, типичен отдаден докрай на делото учен.

Перюджи забеляза, че докато се стараеше да отговори с равнодушен и привидно безразличен глас, Крафт неволно бе издал с жестове и позиция на тялото, че прикрива истината. Перюджи кимна, сякаш бе прозрял всичко и остави Крафт да продължи.

— Подобни хора са смахнати, естествено — говореше Крафт, — но съвсем безвредни.

— Никога не съм бил склонен да се примиря с тази стандартизирана представа за безвредния, смахнат учен — каза Перюджи. — Според мен не са нито безвредни, нито невинни. Ето, атомните физици, например, кой от тях е нормален или разумен?

— О, хайде стига, мистър Перюджи — махна с привидна благосклонност Крафт. — Докторът снима филми за насекомите. Образователни филми. Най-много някой път да е поканил дузина сладурчета да си направят парти на лунна светлина.

— И дори без трева? — притисна го Перюджи.

— Нима вярвате на всичко, което драскат по вестниците, за холивудския начин на живот?

— До известна степен.

— Готов съм да се обзаложа, че докторът е чист — заяви Крафт.

— Наистина ли? — попита Перюджи. — И колко души са изчезнали без вест във вашия район за последните, да речем, двадесет и пет години?

„Той се е ровил в архивите — помисли си мрачно Крафт. Нилс напълно предугади какъв човек ще се появи, още преди да го бе видял.“ Този път Външните им бяха изпратили хитър и находчив ум. Перюджи твърде лесно се натъкваше на всички грешки и слабости, допуснати от Кошера. Лошо, много лошо. За да прикрие тревогата си, Крафт се извърна рязко и закрачи към чифлика, който бе само на петдесетина метра от тях.

— Зависи какво разбирате под изчезнал без вест — заговори той. Едва сега забеляза, че Перюджи е останал под сянката на върбата и му викна. — Хайде, тръгвайте. Не бива да караме доктора да ни чака.

Перюджи го последва, прикривайки усмивката си. Помощник-шерифът беше станал съвсем прозрачен. Крафт очевидно бе изненадан от неочаквания въпрос за броя на изчезналите. И следа не беше останала от привидно загрижения, отдаден на службата си полицейски служител. Мислите на Перюджи постепенно взимаха нова насока. Бяха изгубили трима агенти само за да проверят случайно възникнало подозрение. Ала с разкриването на този помощник-шериф, който не беше никакъв помощник-шериф, първоначалното подозрение придобиваше съвсем нов смисъл. И добавяше още една щриха към картината. „Хелстрьом също е научил нещо — мислеше си Перюджи. — Узнал е, какво сме готови да изгубим в замяна на Проект 40. А сега да разберем, колко е готов да плати.“

— Винаги съм смятал, че изчезналият без вест си е изчезнал — заговори Перюджи право в масивния гръб на Крафт.

Крафт отвърна без да се обръща.

— Зависи. Някои хора изчезват по собствено желание. Един бяга от жена си, друг — от работата. Говоря за техническата страна на това понятие. Е, в случая с вашия човек нещата май не стоят точно така. Това, което искам да кажа е, че когато говоря за „изчезнал без вест“, имам пред вид човек, изпаднал в беда.

— И не вярвате, че тук някой би могъл да изпадне в беда?

— Това не е Дивия запад — каза Крафт. — В известен смисъл, да се живее тук е далеч по-безопасно, отколкото във вашите градове. Хората в нашия край дори не заключват вратите си. Прекалено много време се губи в търсене на ключовете. — Той се ухили през рамо и махна небрежно с ръка. — Пък и сега нали са на мода тесните панталони. Няма много място за ключове по джобовете.

Централната постройка на чифлика се издигаше право пред тях. От едната страна беше хамбарът, до който водеше широка, прашна пътека. Пътеката пресичаше стара телена ограда, от която бяха останали само коловете. Макар прозорците на къщата да бяха покрити с жълтеникави завеси, мястото изглеждаше някак пусто и изоставено. Перюджи разглеждаше учудено постройката. Нима беше празна? Но защо? Та нали къщите се строяха за това — за да бъдат обитавани. Тук ли живееха Хелстрьом и хората му? Защо не се чуваше никакъв шум отвътре — тракане на чинии или нещо такова? Тук ли се хранеха? Припомни си забележката на Портър за „отсъствието на признаци“. Много проницателна забележка. Повече информация се криеше в онова, което не се виждаше в чифлика на Хелстрьом, отколкото в това, което се набиваше в очи.