Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Хелстрьом беше предупредил Перюджи да не говори, докато не му разрешат със знак и едрият мъж вдигна въпросително вежди към ъгъла.

Хелстрьом се наведе над ухото му и прошепна:

— В момента заснемаме в едър план движението на крайниците при насекомите. Използваме максимално увеличение. Камерата е разположена зад стените на стъкления контейнер, в който се поддържа специална атмосфера, подходяща за изследваното насекомо.

Перюджи кимна, питайки се защо ли трябваше да пазят тишина. Нима подобен филм се озвучаваше на място? Изглеждаше малко вероятно, но познанията му в снимачната индустрия бяха доста повърхностни, придобити набързо, специално за този случай. Хелстрьом с удоволствие би се възползвал от първата възможност за да го изхвърли навън. От момента на влизане в студиото той все по-зле владееше тревогата си.

Хелстрьом ги поведе към ъгъла, право през централната част на студиото. Както обикновено, когато някой Външен се намираше в непосредствена близост до работниците, Хелстрьом чувстваше нарастваща нервност. Усещането за нарушаване териториалната цялост на Кошера беше дълбоко заложено в него. А и от Перюджи лъхаше силна миризма на Външен. Той беше чужд за това място. Крафт, който вървеше зад него, вероятно го усещаше по-силно от всеки друг. Никога досега не бе придружавал Външен в сградата. За щастие, работният екип се държеше на пръв поглед естествено. Без съмнение усещаха присъствието на Външния, но в случая си казваше думата добрата подготовка. Засега всичко вървеше гладко.

Перюджи следеше внимателно движението на хората наоколо. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем нормално и никой не проявяваше интерес към тяхната група. И все пак Перюджи не можеше да се отърве от усещането, че е под постоянно наблюдение. Вдигна поглед нагоре. Светлините над главата му пречеха да разгледа горната част на студиото. Дали за това имаше някаква конкретна причина? Може би криеха нещо от него?

Все още вдигнал глава нагоре, той зърна спускащото се рамо на снимачния кран и в този миг се препъна в някакви кабели. Щеше да падне, ако Крафт не бе скочил напред, за да го хване. Той задържа Перюджи, докато възстанови равновесие, поставил пръст на уста, а след това някак неохотно пусна ръката му. Чувстваше се по-уверен, докато държеше близо до себе си нашественика. Крафт усещаше, как в него се надига разяждаща тревога. Нилс си играеше с огъня! В студиото беше пълно с неми работници, чието присъствие само по себе си бе опасен риск. Ами ако някой реагира на чуждата телесна миризма на Перюджи? Вълните, които идеха от него бяха толкова предизвикателни!

След като се увери, че пътят пред него е чист, Перюджи извърна глава към спускащото се кресло. Появило се бе от мрака над тях и съвсем беззвучно приближаваше снимачния екип в ъгъла. В креслото се беше настанила млада жена, облечена в светли дрехи. Имаше удивително бяла кожа, контрастираща с гарваново черната й коса, привързана на плитка отзад. Ако се съдеше по плътно прилепналата към тялото й рокля, не носеше нищо отдолу.

Крафт побутна Перюджи, подканяйки го да побърза напред. Перюджи с неохота ускори крачка. Някаква особена магнетичност се излъчваше от жената с бяла кожа и той не можеше да прогони образа й от мислите си. Лицето й бе овално и гладко, като на мадона. Ръцете, подаващи се под късите ръкави на блузата, бяха доста пълнички, ала по-скоро говореха за изострена чувственост, отколкото за прекомерно затлъстяване.

Хелстрьом беше застанал на прага на помещение, което по формата напомняше павилион с плосък покрив, вътре в самото студио. От другата му страна имаше висока, стигаща до самия покрив стена. Перюджи прецени мислено, че стената разделя студиото на две части и се замисли какво ли има зад нея. Последва Хелстрьом във вътрешността на павилиона и откри, че две от стените са стъклени от средата нагоре. Зад една от стъклените стени се виждаше друго, по-малко студио, където насекомите летяха съвсем свободно, озарени в бледа, синкава светлина — ако се съдеше по размерите на крилата, това бяха пеперуди. Стаята зад другия прозорец тънеше в мрак, но все пак се различаваха фигури на хора, приведени над множество пултове с електронни индикатори и миниатюрни монитори, върху които нещо се движеше. Приличаше на операторска в телевизионно студио.

Крафт затвори вратата зад себе си и направи няколко крачки из стаята. След това се изправи, скръстил ръце на гърдите, сякаш охраняваше входа. Перюджи забеляза още една врата, в далечния край на помещението, която водеше към стаята с електронните уреди. Отново си помисли, че сцената пред него не съвпада с представите му за филмово студио.