Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Стаята беше мебелирана с кръгла маса и няколко кресла. Хелстрьом седна в едно от тях и заговори със спокоен глас.

— Хората, които наблюдавате зад тази прозрачна стена, мистър Перюджи, смесват няколко различни звукоизточника в един комбиниран запис. Работата е доста фина.

Перюджи впери поглед в работниците отсреща, неспособен да определи какво точно му се струваше странно във вида им. Внезапно осъзна, че с изключение само на един, шестимата мъже и трите жени, разположени зад извития пулт си приличаха, като да бяха близки роднини. Отново огледа лицата им, озарени от светлината на индикаторите. Петима от мъжете, както и трите жени имаха съвсем еднакви удължени лица, с големи очи и руси коси. Жените се отличаваха само по едрите си гърди и донякъде смекчените черти. Шестият мъж, който не приличаше на останалите, също бе русокос и напомняше на Перюджи за някого. Изминаха няколко секунди, преди да се досети, че мъжът приличаше на Хелстрьом.

Докато тези и други подобни мисли минаваха през главата на Перюджи, вратата зад Крафт се отвори и вътре влезе младата жена, която бе забелязал в креслото на снимачния кран. „Тя поне не прилича на никого“ — рече си Перюджи.

— Фанси? — запита с явна тревога Хелстрьом. „Какво търси тук?“ — чудеше се той. Не беше я канил, а и никак не му харесваше котешкият израз на лицето й.

Крафт отстъпи тромаво встрани за да й направи място да мине.

Перюджи впери очи в нея и плъзна поглед по овалното лице и надолу — към невероятно сексапилното й тяло, чийто очертания прозираха през тънката рокля. Макар да гледаше право в Хелстрьом, докато отвръщаше на въпроса, нямаше никакво съмнение, че тя играе за Перюджи.

— Ед ме изпрати — заговори Фанси. — Помоли ме да ти предам, че ще трябва да заснемем отново сцената с комарите. И ти участваш в нея, нали знаеш? Казах ти, че ще трябва да правим повторни снимки. Комарите бяха доста разтревожени, но ти не ме послуша.

Тя погледна към Перюджи, сякаш едва сега го забелязваше и запита:

— Кой е този?

— Това е мистър Перюджи — поясни Хелстрьом и в гласа му се долови предупреждение. Какво бе намислила Фанси?

— Здравейте, мистър Перюджи — рече тя с изтънял глас и се приближи до него. — Аз съм Фанси.

Хелстрьом я разглеждаше внимателно. Какво наистина бе намислила? Той пое дълбоко въздух през носа си — от една страна за да потуши гнева си, а от друга за да провери някои съмнения и веднага установи, че Фанси си бе инжектирала размножителен стимулант. Опитваше се да възбуди Перюджи! Но защо? Очевидно обаче, беше постигнала известен ефект. Перюджи беше привлечен от Фанси и неспособен да обясни причината за този мълниеносен магнетизъм. Външните рядко си даваха сметка, че в подобна ситуация всичко се диктува от хормоните. Крафт изглежда също си бе позволил моментна слабост, но Хелстрьом му даде сигнал с ръка за да го предупреди. Все пак изминаха няколко секунди, преди Крафт — напуснал отдавна Кошера и позабравил навиците си — да се вземе в ръце. Перюджи обаче, не показваше никакви признаци на възстановяване.

Хелстрьом се двоумеше, да позволи ли на всичко това да продължава. Фанси играеше опасна игра, при това действаше без предварителни инструкции. Без съмнение, би било голям успех да включат гените на Перюджи в общия генетичен басейн на Кошера, но…

Перюджи беше като вцепенен. Не можеше да си спомни някога да е бил завладяван от по-силно и по-внезапно сексуално желание. Жената също го почувства. Тя буквално изгаряше за него. За миг се зачуди, дали не бяха му направили нещо, но после отхвърли тази мисъл. Вероятно в случая ставаше дума за онази странна комбинация от хормони, за която говореха, че се получавала понякога. После осъзна — с известно забавяне — че Фанси го питаше дали възнамерява да остане и през нощта.

— Да, но в града — отвърна не без усилие Перюджи.

Тя погледна към Хелстрьом.

— Нилс, защо не поканиш мистър Перюджи да преспи при нас?

— Мистър Перюджи е тук по работа — рече Хелстрьом. — Вероятно ще предпочете да се върне в стаята си.

Единственото, което искаше Перюджи, беше да прекара нощта с тази възхитителна жена, но в този миг почувства първите вътрешни тревожни сигнали.

— Ама че си старомоден — заяви Фанси на Хелстрьом. После отново погледна Перюджи право в очите. — С филми ли се занимавате, мистър Перюджи?

Той направи отчаян опит да разчупи обгърналата го атмосфера на непреодолимо желание, опита се да мисли.

— Не. Аз… аз, хъм, търся едни приятели, колега и неговата съпруга, които са изчезнали някъде в този район.