Усещайки нарастващата тревога на Хелстрьом, Крафт побърза да вземе инициативата.
— Не бих желал да се бъркате в официалното разследване, мистър Перюджи. Един аматьор е в състояние да унищожи важни доказателства, без които…
— О, но аз мога да ви осигуря най-добрата професионална помощ — заяви Перюджи. — Разчитайте на мен. При това няма нито за миг да попречим на официалното разследване. Нито пък ще притесняваме мистър Хелстрьом по време на снимките. Обещавам ви, мистър Крафт, че само можете да изпитате възхищение пред професионалната помощ, която ще ви осигуря.
— Май не се притеснявате никак за парите, които харчите — промърмори Крафт.
— Разходите нямат значение — съгласи се Перюджи. Изглежда се забавляваше с разговора. Играеше си с двамата и те го усещаха. — Ще направим всичко възможно, за да установим какво се е случило с нашите хора.
„Ясно изразено предизвикателство“ — помисли си Хелстрьом.
— Мога да ви уверя, че напълно ви симптазираме. Ала за момента си имаме не по-маловажни проблеми, които не търпят отлагане. Не можем да си позволим никакви отклонения, когато програмата ни е изложена на риска от забавяне.
Перюджи почувства, че идва на себе си след възбудата, която го бе завладяла при срещата с Фанси и в него отново зазвучаха тревожни сигнали. Нима се опитваха да го примамят с онова малко котенце?
— Разбирам всичко, мистър Хелстрьом — рече той. Ще се свържа с моята компания, за да поискам професионалната помощ, която ви обещах.
Крафт впери поглед в Хелстрьом, сякаш очакваше нареждания.
Хелстрьом заговори със спокоен, равен глас.
— Мисля, че двамата се разбираме чудесно, мистър Перюджи. — Той погледна към Крафт. — Линк, само ще те моля да не позволяваш на чужди хора да ни се месят в работата.
Крафт кимна. Какво искаше да каже Нилс? Как би могъл да спре цяла армия от следователи? Перюджи недвусмислено бе намекнал, че ще повика ФБР. Този копелдак се бе изразил толкова ясно, че не се налагаше да споменава името им!
— До утре, тогава — рече Перюджи.
— Линк ще ви покаже пътя навън — рече Хелстрьом. — Надявам се, ще ме извините, че не мога да ви изпратя. Наистина ме чака доста работа.
— Разбира се — отвърна Перюджи. — Забелязах вече, че помощник-шериф Крафт чудесно се ориентира в чифлика.
Очите на Хелстрьом блеснаха гневно и той хвърли предупредителен поглед на Крафт.
— Никога не сме затваряли вратата пред местните власти — заяви Хелстрьом. — Ще се видим утре, мистър Перюджи.
— Можете да сте сигурен.
Перюджи заобиколи пъргаво Крафт, отвори вратата и в същия миг се сблъска с Фанси, която изглежда се връщаше. Все пак успя да я подхване, преди да падне. Вече не се съмняваше, че не носи нищо под роклята си. Тя се подпря на него, а Перюджи отдръпна като попарен ръката си.
Едва сега Крафт се изправи до тях и дръпна момичето встрани.
— Добре ли си, Фанси?
— Съвсем добре — отвърна тя и се усмихна на Перюджи.
— Колко непохватно от моя страна — заизвинява се Перюджи. — Наистина съжалявам.
— Няма за какво — рече му тя.
— Достатъчно се забавихме, Линк — обади се Хелстрьом отзад. — Ще покажеш ли на мистър Перюджи къде е изходът?
Двамата продължиха, Перюджи доста объркан. ПРеди малко, по време на кратката среща, бе споходен от странното усещане, че Фанси е готова да го свали на пода и да прави любов с него пред очите на всички!
Хелстрьом изчака Крафт да затвори вратата зад гърба си, след това погледна въпросително Фанси.
— В кърпа ни е вързан — заяви тя.
— Фанси, какво си мислиш, че правиш?
— Върша си домашната работа.
Хелстрьом едва сега забеляза наедрелите й бузи, начинът, по който ръцете й изпълваха ръкавите на блузата.
— Фанси, да не смяташ, че си майката-първосъздателка?
— След Трьова не сме имали такава — отвърна тя.
— И ти знаеш защо!
— Това са глупости, че майката-първосъздателка подтискала желанието за роене!
— Не са глупости и ти го знаеш!
— Има и такива, сред нас, които не мислят по този начин. Ние сме уверени, че ако Кошерът започне да се рои без майка-първосъздателка, може да настъпи бедствие.
— Фанси, нима мислиш, че не си разбираме от работата? Кошерът ще трябва да създаде поне още десет хиляди работника, преди да почувстваме първите признаци на пренаселеност.
— И сега вече ги чувстваме — рече тя и потърка ръце. — Поне някои от нас ги чувстват.
„Коментари върху текущия филм: В този епизод ще покажем първо зародишна клетка на насекомо, после развитието на яйцето и накрая появата на гъсеницата. Колко силна е тази метафора! Ние също произхождаме от телата на своите родители — тези диви същества, които се наричат човечество. Посланието, което се крие зад тази метафора, се прицелва в подсъзнанието. То ни внушава, че идва време да се подготвим за нашата поява. Все още не сме достигнали периода на зрелост, но въпреки това, трябва да се готвим за наближаващото пълнолетие. Когато се появим на света, ще го направим за да властваме над повърхността на планетата. Постигнем ли своята зряла форма, ще се храним за да живеем, а не за да растем.“
Читать дальше