— Какво?
— Не говорят. Сервираха ни и изчезнаха. Хелстрьом обясни, че тренирали някакви особени акценти и учителят им наредил да не произнасят нито дума, освен ако той не присъства там, за да ги поправя.
— Звучи доста логично.
— Така ли? На мен пък ми се стори странно.
— Поддържаше ли връзка с Джанвърт и останалите?
— Не. Стана като вчера. Държаха се ужасно любезно и ми обясняваха всичко. Радиосмущения и други подобни. Ще бъда ли така добър, да не им създавам главоболия?
— Никак не ми харесва идеята, да прекъсваш радиосигнала докато си вътре. Ако нещо стане… май ще е по-добре да поставиш Миърли или ДТ за заместник, вместо Джанвърт.
— Успокойте се. Те почти ми намекнаха, че с мен всичко ще бъде наред, ако играя по техните правила.
— Как го направиха?
— Хелстрьом се постара да ми обясни колко се разгневявал, когато по някакви причини изоставали в програмата. Казаха ми да не се откъсвам от водача и да не им се пречкам.
— Кой ти беше водачът?
— Някакъв дребосък на име Салдо, не по-голям от нашия Джанвърт. Страшно мълчаливо хлапе. И нито помен от дамата, която ми подхвърлиха вчера.
— Дзюл, уверен ли си, че не си внушаваш…
— Уверен съм. Май сме в задънена улица. Според мен трябва да докараме ФБР, или щатската полиция и да ги пуснем по околните хълмове.
— Дзюл! Не ме ли чу, като ти казах за обаждането отгоре?
Перюджи се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Шефа ставаше опасен, когато гласът му придобиваше този спокоен, логичен оттенък. Значи имаше още нещо, освен споменатия разговор. Противникът бе надигнал глава.
— Не можем да искаме помощ за случай, който не съществува — добави Шефа.
— Знаете ли, че пуснах молба по канала — за помощ от ФБР?
— Знам, прехванах го и го анулирах. Тази молба не съществува.
— Има ли някаква възможност да огледаме чифлика от въздуха?
— Защо?
— Тъкмо исках да обясня. Между студиото и къщата има тунел. Интересува ме, дали в района са прокопани и други тунели. В геоложки проучвания вероятно разполагат с необходимата техника.
— Не мисля, че можем да поискаме подобна услуга, без да се разкрием. Все пък, ще проверя. Може би има друг начин. Мислиш, че може да са разположили лаборатории или нещо подобно под хамбара?
— Да.
— Виж, това е идея. Имам приятели в петролния бизнес, които са ни задължени за някои услуги.
— Но съветът…
— Дзюл! — в гласа се долавяше нескрито предупреждение. С други думи — не подлагай на съмнение моите способности.
— Съжалявам, Шефе — рече Перюджи. — Само че, всичко това страшно ме тревожи. През целия следобед едва се сдържах да не си събера багажа и да се махна от тук. Има някакъв ужасно неприятен животински мирис в този чифлик… и въобще мястото навява лоши мисли. Проблемът е, че не мога да определя какво точно буди тревогата ми, освен фактът, че няколко от хората ни изчезнаха там.
Гласът на Шефа придоби покровителствена, бащина нотка.
— Дзюл, момчето ми, не си измисляй допълнителни неприятности. Ако не успеем да сложим ръка на откритието на Хелстрьом и да поставим под контрол споменатия металургичен процес, ще ударим направо. Аз ще съобщя където трябва, че моите момчета са проявили самоинициатива и са разкрили някакво потайно гнездо на оси. За целта, обаче, ще ни трябват повече факти, отколкото имаме за момента.
— Портър и…
— Те не съществуват. Забравяш, че подписът ми е бил на заповедта.
— Ах, да, разбира се.
— После ще отида горе и ще заявя, че разполагаме с такава и такава информация, открита от наш човек в библиотеката на Масачузетския Технологически институт. Бих могъл да отида и на подобен риск, ако съм в състояние да докажа, че става дума за разработка на нови оръжейни системи.
— Ако не разполагаме с подробна информация най-вероятно и те да стигнат до нашите изводи.
— Абсолютно! — потвърди Шефа.
— Разбирам. Значи искате от мен да вляза в открити преговори с Хелстрьом?
— Тъкмо това. Има ли някаква причина, която те кара да си против?
— Бих могъл да опитам. Уговорихме си среща за утре. По време на разговора подхвърлих, че разполагам с цяла армия професионални помощници, готови да претърсят района до няколко дни и те…
— Какви мерки си взел?
— Джанвърт и групата му ще ме следят с оптични прибори, докато се движа на открито. Вляза ли в сградата, ще остана без връзка. Разбира се, ще направят опит да открият някое слабо място — прозорец или нещо подобно, което да послужи за микрофон на лазерния звукоприемник. Не смятам, обаче, да чакам подобна връзка преди да започна…
Читать дальше