Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Да ви се обадя ли по-късно?

— Не, освен ако нямаш нещо ново за докладване. Ще ми позвъниш веднага след срещата с Хелстрьом. Ще те чакам.

Перюджи чу, че връзката бе прекъсната от другия край. Откачи заглушителя и остави слушалката върху телефона. За първи път в живота си Перюджи разбираше как са се чувствали неговите агенти. Всичко изглеждаше толкова лесно и безопасно, докато си седеше в креслото и даваше нареждания, а ето че сега трябваше да рискува живота си, а онзи отгоре нямаше да си мръдне пръста, ако му се случи някое нещастие!

Докато се спускаше към Кошера, надолу по дългия склон на първата галерия, Хелстрьом търсеше едва доловими звуци или други признаци, че всичко там долу върви по реда си. Ала не можеше да долови никакви подобни признаци. Кошерът беше затворена общност — той все още функционираше, но усещането за дълбока тревога беше достигнало и най-далечните му краища. Такава беше природата на Кошера — докоснеш ли дори частица от него и всички клетки отвръщаха. Нямаше начин да бъде подтисната химическата компонента на тяхната вътрешна комуникация. Специалистите, възбудени от тревожното положение, отделяха феромони — външни хормони, които се разпръскваха из околния въздух. В момента вентилационната инсталация на Кошера беше намалена до минимум, за да се пести енергия. По този начин сигналите, които носеха със себе си тези феромони, можеха да бъдат приети чрез въздуха от всички — и всички да споделят общата тревога. Именно тези признаци се усещаха в атмосферата и продължеше ли още малко, това можеше да доведе до тежко и необратимо въздействие върху цялата общност.

Неведнъж, майката-първосъздателка го бе предупреждавала за подобна възможност. „Нилс, Кошерът може да се учи също както се учиш и ти. Общността може да се учи. Не съумееш ли да разбереш онова, което е научил Кошерът, това ще означава всеобщо унищожение“.

„Какво ли бе научил Кошерът сега?“ — зачуди се Хелстрьом.

Поведението на Фанси може би се пораждаше от някакво подсъзнателно желание на Кошера. Тя беше заговорила за роене. Какво означаваше това? Вече близо четиридесет години търсеха начин да отложат роенето. Нима бяха допуснали грешка? Хелстрьом си припомни с тревога за Фанси, но опитите да я открие не дадоха резултат. Трябваше да е при снимачния екип, но не се беше явила на работа и Ед не знаеше къде може да е отишла. Салдо го уверяваше, че Фанси е под постоянно наблюдение, но Хелстрьом не можеше да подтисне лошите предчувствия. Възможно ли бе, Кошерът сам да е създал натурална майка-първосъздателка? В такъв случай Фанси наистина бе логичен избор за подобна роля. Какво ли ще предприеме Съветът ако това се случи? Ще изпратят ли Фанси в резервоара, пред риска да се изправят пред едно ранно роене? Не му беше приятна мисълта да изгубят Фанси — продукт на великолепна кръвна линия, създала толкова изтъкнати специалисти. Ако можеха само да изключат от наследствения материал този фактор на неуравновесеност!

Стига, разбира се, това наистина да беше неуравновесеност.

Хелстрьом приближи бетонния свод, зад който бе разположена хранилната станция на второ ниво и забеляза, че Салдо го чака, точно както му бе наредил. Хелстрьом се почувства малко по-уверено. Едва сега осъзна, колко много беше започнал да разчита на младия самец. Без да каже нито дума, Хелстрьом застана до него. Двамата влязоха в хранилната станция и си избраха по нещо за хапване от конвейера, като не пропуснаха да поемат по няколко дълбоки глътки от общия бульон от резервоара. Хелстрьом обичаше да се храни заедно с общите работници и дори предпочиташе храната им, пред удвоените порции за специалисти. Вярно, порционът за специалисти можеше да удължи предполагаемия Кошерен живот, но в него липсваше нещо важно, което Хелстрьом бе характеризирал като „обединяваща сила“.