Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

„Понякога се нуждаем от най-ниския общ знаменател“ — помисли си той. И това най-често се проявяваше по време на криза.

Салдо даде знак, че гори от нетърпение да докладва, но Хелстрьом на свой ред отвърна с жест да бъде търпелив, осъзнавайки собственото си нежелание засега да слуша каквито и да било доклади. Докато се хранеха, Хелстрьом отново бе завладян от усещането за това колко уязвим е Кошерът. Сякаш обитаваха свят, затворен зад тънка черупка, готова всеки миг да се разчупи. Толкова ясно и просто изглеждаше всичко, когато го четеше в Кошерния наръчник, и толкова далече от грубата действителност. И въпреки че старателно търсеше макар и малък намек, все не можеше да открие подходящ съвет от наръчника…

Не биваше да повтарят грешките на миналото. Пътят пред тях бе дълъг, животът поставяше все по-тежки изисквания. Никой не можеше да си представи още колко време щеше да им е необходимо и колко подобни пречки ще трябва да преодоляват. На времето, преди триста години, когато още бяха в началото, бяха предполагали, че ще им трябват не повече от „стотина години“. И колко бързо бяха открили тази грешка на миналото! Сетне дойде ред на новата истина: Кошерът ще трябва да се развива най-малко хиляда години, освен ако Външните сами не допринесат за гибелта си. Хиляда години, преди Земята да се превърне отново в техен дом.

Хелстрьом неведнъж се беше замислял за това, колко пъти ще се сриват и ще бъдат възстановявани кошерните стени, преди работниците да излязат и да завладеят цялата земна повърхност.

Ама че фантазии! Какво би станало, ако тези стени издържат само още няколко часа и сетне се сринат навеки.

Никога досега Кошерът не беше изпитвал по-голяма нужда от самоувереност. Хелстрьом неохотно даде знак на Салдо, че може да говори, забелязвайки почти с отвращение очевидната увереност на младежа, че един кратък разговор с първия мъжкар е в състояние да реши всякакви проблеми.

— Фанси е откраднала стимуланта от Кошерния склад — започна Салдо. — Няма официален запис, но…

— По-важно е защо го е взела? — прекъсна го Хелстрьом.

— За да предизвика теб, Съвета и целия Кошер — отвърна Салдо. Той очевидно смяташе въпроса за глупав.

— Не бива да прибързваме с изводите — укори го Хелстрьом.

— Но тя е опасна! Тя може…

— Ще й позволим да продължи, без да й пречим — нареди Хелстрьом. — Не е изключено целият Кошер в този момент да изразява волята си чрез нея.

— Независимо, че е намислила да се кръстосва с Перюджи?

— И защо не? Неведнъж сме използвали този метод за да получим свежа кръв Отвън. Той е живото доказателство за успеха.

— Успех на каква цена?

— Знаеш сам, че имаме нужда от силни личности, когато и както можем да се сдобием с тях. Може би Фанси знае по-добре от нас как да се справи с тази заплаха.

— Не вярвам! Според мен, тя използва тези приказки за роене като предлог да напусне Кошера. Сам знаеш колко лесно се увлича по храната, дрехите и лекия живот на Външните.

— Съществува и такава възможност — призна Хелстрьом. — Но защо ще иска да ни напусне? Струва ми се, че обяснението ти е малко наивно.

Салдо замълча и внезапно придоби обиден вид.

— Нилс, не разбирам за какво говориш.

— И аз не разбирам всичко, но поведението на Фанси може би не е толкова лесно обяснимо, колкото си въобразяваш.

Салдо впери въпросителен поглед в лицето на Хелстрьом, сякаш се надяваше да открие нещо, което да му донесе така желаното обяснение. Кое бе онова, което първият мъжкар знаеше, а останалите — не? Хелстрьом беше пряк потомък на първите, на създателите на първия истински Кошер. Дали не черпеше знанията си от някой потаен извор на мъдрост — как, например, да постъпи в подобна криза? Салдо забеляза някакво раздвижване вляво от тях — купите с бульон бяха потеглили заедно с конвейера, тъй като някой бе взел една от края. Наоколо се хранеха работници и никой не обръщаше внимание на двамата специалисти. В това нямаше нищо неестествено. Миризмата на телата им сочеше ясно кой може да присъства тук и кой не. Достатъчно беше да се появи Външен, който да не е под контрола на кошерни обитатели и не е прикрил миризмата си и нашественикът ще да бъде отправен незабавно в резервоара, където от тялото му ще бъдат извлечени всички необходими протеини. В момента реакциите на работниците изглеждаха съвсем нормални, но Салдо също долавяше онова усещане за притаена заплаха, за което бе говорил и Хелстрьом.