Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Има ли нещо, за което още не знам? — запита внезапно Салдо.

„Аххх, колко мъдър е този младеж…!“ — помисли си не без гордост Хелстрьом.

— Може и да има — рече той. Обърна се, даде знак на Салдо да го последва и се отправи към галерията. Изкачиха се на страничната рампа и завиха в следващата пряка. Не след дълго стигнаха до клетката на Хелстрьом. След като влязоха, Хелстрьом покани с ръка Салдо да се настани в креслото, а той самият се изтегна на леглото. О, свещено потомство! Наистина беше уморен.

Салдо приседна покорно и се огледа. И друг път бе влизал в клетката, но при сегашните обстоятелства мястото му изглеждаше някак странно. Имаше някаква тревожна разлика, която привличаше вниманието му, ала все не можеше да я определи. Измина известно време преди да осъзнае, че почти не се чува шумът на многолюдния тунел зад стената. Може би именно тази относителна тишина караше Хелстрьом да задържи клетката, вместо да се пренесе в някоя от по-новите отделения. Но дори и тук се усещаше неизменното присъствие на тревогата. Сякаш всички съобщения за назряващата криза се концентрираха в това място.

— Да… има такива неща, Салдо, за които никой от нас не знае — заговори Хелстрьом, продължавайки разговора тъкмо от мястото, където по-рано го бяха прекъснали. — И това е един от проблемите ни. Тепърва предстои да се случват неща, които да ни тревожат и трябва да сме готови да се справяме, понякога с методи, различни от нашите. Както се изразяват Външните, трябва да се движим по вятъра. Разбираш ли?

— Не. — Салдо поклати глава. — За какви неща говориш?

— Ако можех да ги опиша, нямаше да попадат в категорията „неизвестни“ — отвърна тъжно Хелстрьом. Той сключи ръце под врата си и погледна към Салдо. Младият мъж изглеждаше също така крехък и уязвим, като Кошера. Какво би могъл да стори за да избегне назряващото бедствие, въпреки очевидните си способности? Салдо беше едва тридесет и четири годишен. Кошерното образование му бе оставило една привидна и доста невярна представа за света отвън. Наивитетът на Салдо беше всъщност и наивитет на Кошера. Той нямаше никаква представа от свободата, която би могъл да усети Отвън. Не знаеше какво означава да си истински див. С изключение на няколко книги и на уроците, Салдо нямаше почти никаква представа за света на случайностите, който властваше зад стените на Кошера. Именно затова бе и най-подходящ да бъде изпратен на обучение в пълната с изкушения джунгла на дивото човечество. Немалко от нещата, които му предстоеше да научи Отвън, щяха да му се сторят кошмарни. Подобно на всички останали специалисти, работещи под прикритие, и той щеше да запечати тази кошмари някъде дълбоко в подсъзнанието си.

„Точно както постъпих и аз с най-злокобните си видения“ — помисли си Хелстрьом.

Но тези спомени не можеха да останат погребани задълго, нито пък да бъде възпрепятстван пътят им към резервоара. В края на краищата се появяваха отново, като проникваха през най-слабите места от защитата на всеки един.

Салдо реши, че с мълчанието си Хелстрьом го порицава и сведе виновно очи.

— Ние не знаем какви неща ще ни се случат, но трябва да сме готови за всичко. Сега вече разбирам.

Хелстрьом с мъка сдържа сълзите си. „Аз не съм идеален! — помисли си той. — Аз не съм непогрешим!“

Вместо това попита:

— Как върви Проект 40?

— Откъде знаеш, че съвсем наскоро се интересувах? — учуди се Салдо. — Не съм го споменавал.

— Всеки от нас — хората натоварени с допълнителна отговорност, проверява регулярно развитието на Проект 40 — каза Хелстрьом. — Та какво научи?

— Нищо ново. Работят ускорено върху новия изпитателен модел и скоро ще…

— Променили ли са представите си за неговите възможности?

— Сега възникнаха спорове във връзка с повишеното топлоотделяне.

— И това ли е всичко?

Салдо вдигна глава и впери поглед в Хелстрьом. Въпреки налегналата го умора, човекът отсреща не пропускаше нищо.

— Засекли са група специалисти от хидропонните секции на едно от горните нива преди половин час — рече Салдо. — Както е станало ясно малко по-късно, специалистите възнамерявали да излязат на повърхността.

Хелстрьом се изправи рязко в леглото, забравил в миг за умората.

— Защо не ми е докладвано веднага?

— Ние се справихме с проблема — обясни Салдо. — Отдадохме го на общата тревога. Подложихме ги на химична пренастройка и ги върнахме по работните места. Разположих няколко патрула в галериите, които да пресичат в зародиш подобни изблици. Сгрешил ли съм?