Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Засякохме също наблюдение откъм планините — продължи Салдо. — Отбелязали сме първоизточника на картата.

— Великолепно. Дали липсата на успех ги накара да подновят опитите си, или в момента пазят мълчание.

— Второто. Подготвих за утре група, която ще отиде в района на пикник. Ще поиграят, ще се позабавляват, а вечерта ще се върнат. Групата е съставена само от опитни и проверени Отвън специалисти.

— Не разчитай да научиш много.

Салдо кимна в знак на съгласие.

Хелстрьом стисна очи, внезапно налегнат от умора и тревога. Напоследък отделяше все по-малко време за почивка. Това от което се нуждаеха най-много, а все не можеха да открият, бе по някакъв начин да отпратят Перюджи обратно, да отговорят на въпросите му, без всъщност да издават нищо. Всички тези загадъчни намеци и подпитвания за металургия и нови открития безкрайно изнервяха Хелстрьом. Какво общо имаше всичко това с Проект 40? Нови открития — да. Но металургията? Той реши да обсъди този въпрос със специалистите от лабораторията при първия удобен случай.

Перюджи чу драскането по вратата в съня си. Помисли си, че е кучето от детските му години, което го буди за закуска. Добрият стар Дани. В съня си Перюджи видя широката му, грозна муцуна, олигавената паст. Съвсем ясно осъзнаваше, че е в леглото, облечен само в долнището на пижамата, както беше свикнал. И изведнъж сънят му бе пронизан от тревожна мисъл. Та това куче е мъртво от много години! Той се пробуди в миг и наостри сетива за най-малкия признак на опасност.

Драскането продължаваше.

Перюджи стисна дръжката на пъхнатия под възглавницата тежкокалибрен пистолет и внимателно се надигна от леглото. Подът под босите му ходила бе студен. Той застана встрани от вратата и рязко дръпна дръжката, без да сваля веригата.

Навън беше звездна нощ. Изправена на прага и озарена от светлината на звездите стоеше Фанси, облечена в пухкаво кожено палто. С едната си ръка придържаше велосипед.

Перюджи затвори вратата, откачи веригата и отново я отвори. Осъзнаваше, че сигурно изглежда странно, облечен само в долнището на пижамата, с масивен пистолет в ръка, но искаше час по-скоро да я скрие от любопитни погледи вътре в стаята си.

Внезапно почувства въодушевление. Пращаха му тази малка сладурана за да го компрометира, така ли? Е, затова пък, той бе измъкнал един от тях извън гадния им чифлик!

Фанси го последва без да промълви нито дума и подпря колелото на стената. Междувременно Перюджи затвори вратата и я залости. Когато се обърна към нея, тя вече събличаше дългото кожено палто. Захвърли го върху кормилото на колелото и остана само по тъничката прилепнала рокля, която носеше при първата им среща. Очите й го гледаха предизвикателно и присмехулно.

Първо удоволствието? — питаше се Перюджи. Или първо работата? Ръката, с която стискаше пистолета, бе плувнала в пот. Божичко, колко секси беше тази кучка!

Той приближи до прозореца, дръпна завесите и погледна навън. Нямаше и следа от нежелани наблюдатели. Прехвърли се на задния прозорец и огледа паркинга. Тук също не се виждаха среднощни зяпачи. Никой. Колко ли е часът, за Бога? И защо не говореше тази кучка? Наведе се над нощното шкафче и погледна часовника — 1:28 след полунощ.

Фанси следеше цялото това кръстосване из стаята с лека усмивка на уста. Външните винаги се държаха странно. А този изглеждаше дори по-странен от останалите. Телата им сами казваха, какво трябва да правят, а те непрестанно им се съпротивляваха. Нищо, тя беше подготвена за това.

Перюджи вдигна очи от часовника и я погледна. Беше стиснала юмруци, но не изглеждаше да носи оръжие. Той прибра пистолета в чекмеджето на шкафчето. Може би не смееше да проговори, защото знаеше, че стаята се подслушва? Невъзможно! Перюджи лично бе проверил, дали стаята е чиста. И защо бе дошла с велосипед? При това облечена с кожено палто, божичко мили! Да предупреди ли онези в планината? Не още, първо удоволствието.

Сякаш прочела мислите му, Фанси разкопча бавно роклята и я остави да се свлече на пода. Стоеше гола пред него, с тяло на богиня и той почувства как кръвта удря в слепоочията му. На краката си носеше леки кожени сандали. Ритна ги встрани за да се освободи и в стаята се вдигна прах.