Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Вратата се отвори и на прага застана Фанси, увила кърпа около кръста си, а с другата триеше косите си.

— Добро утро, любовнико — рече тя. И си помисли: „Изглежда съвсем изстискан.“

Той я гледаше мълчаливо, ровейки за още нещо в паметта си.

— Не ти ли хареса да се кръстосваш с мен? — попита тя.

Ето това е! Точно това се опитваше да си спомни, но не можеше, докато не го чу от нея. Да се кръстосват? Да не би да членува в някоя от онези извратени новоизлюпени организации — сексът в името на потомството или нещо подобно?

— Какво си ми направила? — попита той. Едва позна изненадан своя дрезгав, отпаднал глас.

— Направила? Аз само…

Той се надигна и показа засъхналата кръв на мястото, където му бе инжектирала мистериозното ароматно вещество. Раната беше потъмняла от подкожния кръвоизлив.

— А, това ли — каза тя. — Не ти ли хареса, когато те стимулирах?

Той се подпря с лакът и нагласи възглавницата под главата си. Майчице, колко изморен беше.

— Стимулирала си ме — повтори той. — Инжектирала си ми някакъв допинг, значи.

— Исках само да ти дам още малко от онова, което всеки мъж произвежда, когато е готов за оплождане — отвърна тя, осъзнавайки, че без да иска издава изненадата си. Външните ставаха толкова странни, когато се заговореше за кръстосване.

Перюджи почувства, че от думите й болката в главата му се усилва. Той бавно извърна очи и я погледна. Исусе! Какво съвършено тяло! Заговори бавно, преодолявайки мъчително болката:

— Какви са тези глупости за кръстосването?

— Зная, че вие използвате други термини — обясни тя, като се стараеше да бъде логична, — но ние го наричаме точно така — кръстосване.

— Ние?

— Аз… и моите приятели.

— И ти се кръстосваш с тях?

— Понякога.

Смахнати празноглавци от някоя комуна. Дали това криеше Хелстрьом — сексуални оргии с употреба на афродизиак? Перюджи внезапно почувства завист. Ако наистина това са правили тези побъркани! Събирали са се на редовни срещи и са се наслаждавали на същото, което той бе изпитал с Фанси. Това, разбира се, е противозаконно. Но затова пък, какво незабравимо преживяване! Както за мъжа, така и за жената. Даже повече.

Престъпно е да се вършат подобни неща, но…

Фанси захвърли кърпата и се зае да си навлича роклята, без да се стеснява от голотата си — също като предната вечер.

Въпреки главоболието и пълното изчерпване, Перюджи почувства, че се любува на прелестите й. Фанси беше истинска жена!

Докато се обличаше, Фанси осъзна, че е гладна и се зачуди, дали Перюджи ще пожелае да й купи нещо за закуска. Обичаше екзотичните ястия на Външните, но беше пропуснала да вземе пари от склада на Кошера. Коженото палто, мъжкия стимулант и велосипеда, но не и пари.

„Май доста бързах“ — помисли си тя и се изкиска. Тези диви Външни бяха ужасно забавни, когато ги стимулираш, сякаш са пазили енергията си тъкмо за подобни случаи.

Докато гледаше как Фанси се облича, Перюджи почувства, че в него се надигат предишните му страхове. Какво я бе докарало в леглото му? Желанието за кръстосване? Глупости! Но въпреки това, беше си приготвила афродизиак. Този факт не подлежеше на съмнение. Доказваше го собственото му поведение през изминалата нощ.

Осемнадесет пъти!

Имаше нещо ужасно съмнително в този чифлик.

Кръстосване!

— А деца имаш ли? — попита той.

— О, няколко — отвърна Фанси преди да осъзнае, че е сгрешила. Знаеше го от уроците за сексуалните навици на хората Отвън. А и от собствен опит. Подобно признание беше потенциално опасно, особено сега. Перюджи нямаше никаква представа за истинската й възраст. А тя спокойно можеше да му бъде майка. Но възрастовите отличия между обитателите на Кошера и Външните не биваше никога да се споделят с последните. Фанси си наложи за в бъдеще да бъде по-внимателна — както я бяха учили в Кошера.

Отговорът й го изуми.

— Няколко? И къде са сега?

— Ами… при приятели. — Тя се помъчи да звучи безгрижно, но същевременно говореше крайно внимателно. Трябваше на всяка цена да отклони Перюджи от тази следа. — Искаш ли да се кръстосваме още? — попита Фанси.

Но Перюджи не се отказваше толкова лесно.

— Омъжена ли си?

— А, не.

— Че кой е баща на тези няколко деца? — запита той, а след това си помисли, че може би е трябвало да се поинтересува за бащи — в множествено число.

Въпросът му подсили тревогата й.

— Не искам да разговарям за това. — Съзнаваше, че с тези думи признава грешката си. Едва сега онова второ подсъзнание, което също бе получила от подготовката в Кошера, започна да й разкрива отделни моменти от изминалата нощ. Външният бе направил някои доста интересни признания, в моментите, когато бе близко до екстаза на кръстосването. Имаше мигове, в които Фанси буквално можеше да надникне в най-съкровените места на душата му. Тя се изправи, стараейки се да се държи съвсем естествено, приближи колелото, вдигна коженото палто и го преметна през рамо.