Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Салдо, вече приключил с доклада, трепереше под двойната тежест на хелстрьомовия гняв и съзнанието за допусната непростима грешка. Салдо беше объркан и потресен до дъното на душата си. И все пак, защо Хелстрьом не бе го предупредил? Ако само… Не, сега не беше най-удобният момент да го напомня на Хелстрьом.

— Хората, натоварени с наблюдението, са разбрали твърде късно какво става — оправдаваше се той. — Фанси е излязла буквално минути преди това и те са решили, че всичко е спокойно. Малко по-късно се е появил камион със спуснато чергило. От него слезли четирима мъже, влезли в стаята на Перюджи, двама от тях се върнали и прибрали колелото в каросерията. Заминали преди нашите хора да се усетят и да им попречат. Проследихме ги, но изглежда се бяха подготвили за това. На следващата пряка втори камион ни препречи пътя, а първият се измъкна. Продължиха към летището и колелото изчезна преди да успеем да сложим ръка върху него.

Хелстрьом затвори очи, изпълнен с лоши предчувствия. Погледна към Салдо и рече:

— И през цялото това време Фанси е седяла в ресторанта отсреща и е закусвала.

— Нали знаеш, че си пада по тяхната храна — отвърна Салдо. — Това й и е слабост. — Той изрисува с ръка знака на резервоара и вдигна въпросително вежди.

— Не. — Хелстрьом поклати глава. — Не бързай да зачеркваш достойнствата й. Фанси все още не е готова за резервоара. Къде се намира в момента?

— Още е в ресторанта.

— Мисля, че наредих да я доведете тук.

Салдо сви рамене.

„Разбира се“ — помисли си Хелстрьом. Всички работници обичаха Фанси и знаеха за нейната слабост. И какво лошо, ако я оставят да се порадва още малко на екзотичната храна на Външните? Всъщност, обичта също беше един вид слабост.

— Да я докарат незабавно при мен — заповяда Хелстрьом.

— Трябваше да го сторя веднага — призна си Салдо. — Няма извинение за грешката ми. По това време се намирах в гнездото и следях операцията чрез монитори… не, няма извинение. Мислех само за това, как ще се явя на доклад при теб.

— Разбирам. — Хелстрьом посочи на Салдо информационния пулт.

Салдо застана до пулта и предаде заповедта на Хелстрьом. Все още се чувстваше доста объркан. Какво имаше пред вид Хелстрьом, с тези мистериозни намеци за това колко ценна била Фанси? Как би могла да помогне на Кошера с подобно държание? Както и да е, възрастните винаги знаеха повече от младите. Не виждаше с какво Фанси може да им е от полза, но дори да съществуваше и най-малка възможност, не биваше да я отрича, когато Хелстрьом изглеждаше толкова сигурен.

Свалихме всички отпечатъци и ги изпратихме за незабавна експертиза в Портленд — докладва Джанвърт по лазерния предавател. — Според първите резултати някои от отпечатъците съвпадат с тези на дамата, които открихме в твоята стая. Нашите момчета спипаха ли я вече?

— Измъкнала им се е — изръмжа Перюджи.

Седеше до прозореца, облечен в лек халат и мижеше срещу огряната в утринна светлина планина отсреща. Невероятно трудно беше да се съсредоточи върху всичко, което ставаше около него. Гърдите го боляха нетърпимо и всяко движение намаляваше резервите му от енергия, та той вече се питаше докога ще му стигнат силите.