Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Забранявам ти да разговаряш с щаба — каза Перюджи.

— Ти си се побъркал. В клиниката ще те прегледат и ще установят какво ти е инжектирано.

— Едва ли. Тя каза, че било хормон — или нещо подобно.

— И ти го вярваш?

— Сигурно е така. Успокой се и си гледай задълженията. — Той натисна прекъсвача, слушалките изпукаха и връзката бе прекъсната.

Проклятие! Всяко движение изискаше толкова много енергия.

Той стисна зъби, прибра приемника и се отправи към банята. Студен душ — ето от какво се нуждаеше. Да можеше само да се разсъни. Банята беше още мокра от Фанси. Той прекрачи във ваната и се опря на прикрепената на стената дръжка. Студена вода. Напипа кранчето и го завъртя докрай. Ледената струя го удари и в същия миг Перюджи почувства стягаща болка в главата и гърдите. Залюля се, пое отчаяно въздух, а водата продължаваше да шурти. Препъвайки се на всяка крачка, Перюджи излезе от банята, оставяйки мокра диря след себе си и пътьом събори кафе-автомата, но дори не го чу. Леглото! Единственото, от което се нуждаеше, беше леглото. Стовари мокрото си тяло върху чаршафите и се обърна по гръб. Остра болка пареше гърдите му, а кожата му бе настръхнала от студ. Наистина беше студено! Той се протегна, опитвайки се да се завие с чаршафите, но пръстите му се разтвориха и ръката му увисна безжизнено надолу. Още преди да се удари в пода Перюджи беше мъртъв.

„Колко изряден, чист и ефикасен изглежда Кошерът след всяко завръщане отвън“ — помисли си Фанси. Тя неволно се любуваше на начина, по който събратята й изпълняваха възложените им задачи — тихо, без излишен шум, с целенасоченост и познаване естеството на работата. Долавяше тази увереност дори в охраната, която я придружаваше по пътя към долните галерии. Всъщност, Фанси не гледаше на хората от охраната, като на свои врагове. Те бяха нейни братя. Приятно беше да се излиза от време на време от Кошера, но още по-приятно се чувстваше, когато се завръщаше. При това изпълнена с убеждението, че ще добави нещо полезно в генетичния резерв на Кошера, след снощния лов. Кошерът успокояваше духа и мислите й със самото си присъствие наоколо.

Външните също бяха много забавни, особено мъжките екземпляри. За своите петдесет и осем години Фанси бе родила в Кошера девет деца от Външни бащи. Това несъмнено бе един огромен принос за генетичния басейн. Фанси разбираше от генетика точно толкова добре, колкото и от насекоми. Тя беше специалист. Любими образци за изследване й бяха Външните мъжки екземпляри и мравките.

Понякога, докато наблюдаваше някоя колония от мравки, Фанси изпитваше желание да заживее сред тях, дори да стане тяхна царица. Това вероятно би изисквало известен период на химична аклиматизация, преди поданиците й да я приемат напълно. В мечтите си, тя си представяше охраната, която сега я отвеждаше в дълбините на Кошера, като нейно собствена почетна гвардия. А тя е самата царица на пчелите. Най-странното обаче беше, че мравките наистина я приемаха добре. И не само те — комарите, както и много други насекоми не се притесняваха от близкото присъствие на Фанси. След като го забеляза, за нея бе още по-лесно да си представя Кошера като нейно собствено царство.

Фанси беше така дълбоко завладяна от мечтите си, че когато охраната я въведе в клетката на Хелстрьом, тя го погледна с царствено величие и въобще не забеляза колко разтревожен изглеждаше.

Хелстрьом вдигна поглед към нея. Фанси все още носеше коженото палто, което бе взела от склада и изглеждаше страшно горда от себе си. Той кимна на охраната да ги остави сами. Работниците отстъпиха назад, но продължиха да се оглеждат внимателно. Салдо им беше дал съвсем точни разпореждания, а всички знаеха, че той държеше да му се подчиняват безпрекословно.