Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Много голям — очите й светнаха. — Тъкмо сега съм на върха на своята плодовитост. Следя съвсем точно цикъла.

— Все пак, нека от гестационната лаборатория да го потвърдят — рече той. — Ако наистина е така, ще се постараем да направим по-приятен периода, през който се криеш. Нека ти намерят по-лека работа. Кажи, че аз съм ти наредил. Но не изчезвай, преди да изпратя някой, който ще те разпита подробно за това, как си стимулирала Външните.

— Няма, Нилс. Веднага слизам в лабораторията.

Тя се обърна и напусна залата, а няколко работници погледнаха сред нея. Очевидно не беше изгубила и частица от магнетизма си. Но Хелстрьом беше твърде зает с проблемите, за да го забележи. Наистина беше странна жена. На какво точно се бяха натъкнали с тази линия ФАНСY?

Едва сега Салдо се приближи до него и проследи с поглед Фанси.

Хелстрьом потърка брада. Докато живееше в Кошера, приемаше непрестанно препарат, подтискащ растежа на косата, но въпреки това брадата му продължаваше да расте. Трябваше да се избръсне, преди да се е появил Перюджи. Външните държаха на тези неща.

Значи, ставало дума за металургия и открития, така ли?

— Какво искаш? — обърна се Хелстрьом към Салдо.

— Слушах разговора ви с Фанси.

— Чу ли какво каза за Перюджи?

— Да.

— Още ли смяташ, че сме допуснали грешка, като сме й позволили да напусне Кошера?

— Ами… — Салдо сви рамене.

— Чрез нея е говорил Кошерът, каквото и да си мислим — натърти Хелстрьом. — Целият Кошер може да реагира като един организъм, щом е в състояние да изявява волята си чрез някой от нас. Запомни го.

— Щом го казваш — рече Салдо. Но не звучеше много убеден.

— Казвам го. А, докато разпитваш Фанси, искам да си внимателен с нея.

— Да съм внимателен ли? Та тя изложи на опасност…

— Нищо не е изложила! Тя ни показа спасителната вратичка. И ти ще бъдеш внимателен с нея. А също и с останалите женски — тя ще ти каже имената им.

— Добре, Нилс. — Салдо не виждаше никаква логика в тези заповеди, но не можеше да не се подчини на първия мъжкар.

Хелстрьом стана, заобиколи бюрото и закрачи бавно към вратата.

— Ако ми потрябваш, ще те намеря ли в клетката? — извика подире му Салдо.

— Да. Да ме повикат веднага щом Перюджи се покаже.

Но вместо да се отправи към клетката, Хелстрьом свърна наляво по главната галерия, сетне още веднъж наляво и надолу по страничната рампа, където изчака, докато забеляза празно място в открития асансьор. Когато наближиха петдесет и първо ниво, Хелстрьом скочи чевръсто навън и отново пое по главната галерия, която на това ниво беше далеч по-тиха и спокойна. Работниците, които срещаше, крачеха безшумно, изпълнени с достойнство и увереност в силите си.

Хелстрьом внимателно си запробива път през тях и едва, когато наближи входа на лабораторията, където се разработваше Проект 40, се замисли за онова, което възнамеряваше да съобщи на специалистите.

Външните смятат, че откритието ви се отнася за обработка на метали от типа на стоманата. Стигнали са до това заключение след като са проучили внимателно страници 17–41 на доклад ТРЗ-88а. Очевидно са запознати с проблемите с топлоотделянето, въпреки че са имали възможност да се запознаят с малка част от разработките.

Това ще е съвсем достатъчно. Кратко, за да не изчерпа търпението на специалистите от групата и същевременно достатъчно съдържателно, за да ги снабди с необходимата информация, плюс неговите наблюдения.

Веднага щом влезе в лабораторията, Хелстрьом спря, за да изчака някой подходящ момент, в който да напомни за присъствието си. Никой нямаше право да прекъсва работата, освен ако въпросът, по който идваше, не търпеше отлагане. Всички познаваха добре раздразнителния нрав на специалистите.

Макар отдавна да беше привикнал със странното поведение на физическите изследователи, Хелстрьом нерядко се питаше, каква реакция би предизвикала внезапната им поява сред дивото Отвън.

Двайсетима от тях работеха около масивно тръбообразно устройство, монтирано в центъра на ярко осветената лаборатория и всеки един от изследователите беше следван неотлъчно от мускулест симбиот. Специалистите по физични проблеми бяха изключително ценни за развитието на Кошера, но беше невероятно трудно както да се сдобият с тях, така и да ги отгледат и възпитат. Огромните по размери глави, налагаха раждането да става задължително чрез цезарово сечение. Нито една женска не беше успяла да роди повече от трима подобни специалисти, всички следващи опити завършваха със спонтанни аборти още в първите месеци на бременността. Често срещано явление беше и смъртта на родилката при раждане, но Кошерът бе готов да понесе подобни загуби. Безброй пъти специалистите бяха доказвали ползата си и вероятно благодарение на тях са били преустановени масовите тайни миграции, характерни за епохата на първите колонисти. Изследователите от тази група бяха най-грижливо пазената от всякакви посегателства на Външни тайна на Кошера. Не по-малко секретни бяха и разработките им, като например изобретяването на парализатора, чийто далечен потомък се явяваше и самият Проект 40. На тях дължаха цяло поколение свръхсложни електронни прибори, характеризиращи се с ефективно действие, мощност и безотказност в работата. Дори пречистването на хранителните съставки, с цел да бъдат отстранени всякакви възможни дразнители за химически неутрализираните работници, се осъществяваше по тяхна идея.