Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Наближаваше дванадесет и вече половин час Хелстрьом крачеше неспокойно из голямата столова на централната сграда и се питаше дали има някакъв смисъл от всичките тези приготовления. Столовата беше обзаведена елегантно с цел да посреща гости Отвън и тук най-често се осъществяваха срещи с различни финансови партньори. Залата бе облицована с дърво и в нея се влизаше през просторна арка. В центъра беше разположена продълговата маса — имитация на якобински стил — а от двете й страни бяха подредени десет кресла. Над масата блестеше ослепително масивен сребърен полилей. Почти цялата насрещна стена се заемаше от изящен шкаф в китайски стил, с подреден вътре порцеланов набор. В дъното на стаята, през високите прозорци се разкриваше панорамна гледка към долината, обляна в ярка слънчева светлина. В другия край имаше люлееща се врата, зад която от време на време са мяркаха кухненските работници, заети с подготовката за посещението на Външния.

На масата, откъм кухнята бяха подредени четири комплекта за хранене — чинии от същия бледосин порцелан и прибори с ръчно гравирани дръжки.

Великолепна подготовка! Хелстрьом неволно си подсвиркваше. Сигурно можеше и да е по-добре, но за случая стигаше.

Колкото повече наближаваше часът за среща с Перюджи, толкова по-изморен се чувстваше Хелстрьом.

Мимека също помагаше в кухнята. От време на време Хелстрьом зърваше силуета й зад матовото прозорче, гледащо към кухнята. На външен вид беше досущ като Фанси, но всъщност Мимека беше от паралелна генетична линия, отличаваща се по доста характеристики от линията ФАНСY. Имаше нещо неуловима в изгледа й — черни коси, бледа, дори розова кожа, което я свързваше генетично с останалите характеристики, търсени в конкретния случай от Кошера — изразена плодовитост, независимост на въображението, воля за успех, лоялност към Кошера, интелигентност…

Хелстрьом вдигна глава към старовремския часовник с махало, окачен на стената. Дванадесет без четвърт и все още никакъв знак от Перюджи. Защо ли се бавеше? Никога досега не беше закъснявал. Ами ако се е отказал от срещата и е замислил нещо друго? Може би вече разполагат с достатъчно улики благодарение на колелото, което им отмъкнаха под носа? Перюджи изглеждаше съвсем уверен в предполагаемата помощ от ФБР. И все пак, с помощта на Мимека в ролята на Фанси, щяха да отбият първия удар. Колкото и да си приличаха, отпечатъците им никога нямаше да съвпаднат. А и Мимека не беше се кръстосвала скоро, което можеше да се установи и с медицински преглед. Хелстрьом дори щеше да настоява на подобен медицински преглед — Отвън. Така поне щеше да отведе далеч от тук нашествениците.

Вратата към вестибюла се отвори.

Може би най-сетне Перюджи?

Хелстрьом се извъртя на токове и пресече забързано столовата с нейните старовремски мебели и грижливо поддържана миризма на застояло. Едва бе отворил вратата и насреща му избърза някакъв непознат, а зад него притичваше Салдо. Непознатият беше дребен на ръст, по-нисък дори от възнисичкия Салдо, с разрошени от вятъра кестеняви коси и бдителен, сдържан поглед. Имаше тъмни кръгове под очите си, а челото му беше прорязано от пресни бръчки. Изглеждаше на не повече от двадесет, ако не бяха тези бръчки, които затрудняваха Хелстрьом да определи истинската му възраст. Непознатият беше облечен с избелели дочени панталони, туристически обувки и бяло поло от тънка материя, през което тук там стърчаха единични червеникави косми. Отгоре носеше кафеникаво яке с множество джобове, един от които се беше издул, вероятно от прибрания вътре пистолет. По крачолите му бяха полепнали белезникави семенца от трева.

Той спря, щом съгледа Хелстрьом и излая гневно:

— Вие ли сте Хелстрьом?

Само на крачка зад него, Салдо подаде предупредителен сигнал с ръка.

Изненадан от заповедническия, нетърпящ възражение тон на човека пред него, Хелстрьом почувства, че пулсът му се ускорява, но преди да успее да отговори, Салдо се намеси:

— Доктор Хелстрьом, това е мистър Джанвърт — колега на мистър Перюджи. Мистър Джанвърт е паркирал колата си долу, при старата мелница и е дошъл дотук пеша през полето.

Джанвърт продължаваше да се оглежда с мрачно изражение. Събитията се бяха понесли в бясно темпо, след като откриха мъртвото тяло на Перюджи. Незабавно се свързаха с щаба и още щом предадоха вестта, отсреща се обади Шефа. Самият той и Джанвърт не би могъл да забрави този разговор: „Мистър Джанвърт — рече му Шефа, — сега всички ние разчитаме на вас. Вие сте последната ни надежда.“ Вече не беше Дребосъка, а Мистър Джанвърт. Инструкциите на Шефа бяха кратки, изчерпателни, произнесени с твърд глас.