Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Няма да мине номера, малката — рече й Джанвърт. — Обещавам ти — няма да мине.

— Не си длъжна да отговаряш повече на въпросите му, Фанси — каза Хелстрьом.

Тя погледна към него, докато се опитваше да прецени ситуацията. Значи Перюджи е мъртъв? Какво е направила Фанси?

— Точно така — закима Джанвърт. — Затваряте й устата, докато не стъкмите някоя подходяща историйка. Но аз ви обещавам — не си правете илюзии. Разполагаме с преки улики…

— Да, вярно — въздъхна с престорено примирение Хелстрьом. — Преки улики. — Всичко вървеше чудесно. Той се обърна към Мимека. — Фанси, скъпа, не е необходимо да оставаш тук, докато не пристигнат официални представители, стига разбира се въобще да решат, че си заслужава да обръщат внимание на подобни смешни обви…

— О, уверявам ви, че ще дойдат — заяви Джанвърт. — И тогава с интерес ще чуя обясненията ви за доказателствата, с които разполагаме.

Салдо, който все още не можеше да се овладее напълно, вдигна ръка, за да привлече вниманието на Хелстрьом и запита:

— Нилс, да го изхвърля ли от тук?

— Няма да е необходимо — отвърна Хелстрьом и даде настоятелен знак на Салдо да се овладее. Не биваше да рискуват и да влизат във физически сблъсък с Джанвърт. Това можеше да доведе до поредното убийство.

— Точно така, дявол да ви вземе, няма да е необходимо — потвърди Джанвърт. Той пъхна ръка в издутия от пистолета джоб и отстъпи на две крачки от Салдо. — Не се опитвай, приятелче, че ще те пратя на вечен отдих!

— Хайде стига, стига! — намеси се Хелстрьом. — Направо прекалихте! — Той погледна многозначително Салдо. — Това, което искам от теб, Салдо е да се свържеш с помощник-шериф Крафт. Ако това, което мистър Джанвърт твърди, е вярно, не разбирам защо още не е пристигнал тук. Погрижи се да се свържеш с него и го попитай…

— Крафт е твърде зает да разговаря по телефона от участъка — прекъсна го Джанвърт. — Вашата марионетка сега е заета, ясно ли е? Така че, няма кой да дойде тук и да ви спаси и въобще да попречи по какъвто и да било начин, преди да дойдат хората от ФБР.

Хелстрьом не пропусна да забележи напрежението в усмивката на Джанвърт и веднага осъзна, че Външният действаше по предварително разработен план. Зачуди се, дали наистина е в състояние да повика хора от полицията. А може би само се опитваше да провокира някакъв инцидент, който да му даде повод да потърси помощ отвън? Имаше толкова много неща, за които трябваше да се погрижат преди тук да се появи полицията на Външните. Дали Джанвърт щеше да му попречи, ако реши да напусне столовата?

— Салдо, — каза Хелстрьом, — не бива да забравяме, въпреки всичко, че имаме снимачен план, който трябва да спазваме на всяка цена. Едно забавяне може да ни струва твърде скъпо. — Хелстрьом даде знак на Салдо да ги остави и да се подготви за затваряне на Кошера във връзка с предстоящото разследване. — Захващай се за работа, а аз ще изчакам тук, заедно с мистър…

— Никой няма да излиза! — кресна Джанвърт. Той направи още крачка назад, без да вади ръката си от джоба. За какви се мислеха тези негодници? — Става дума за разследване на убийство! Ако смятате, че ще ви позволя да прикриете…

— Първо трябва да го докажете, ако въобще има нещо за доказване — прекъсна го Хелстрьом и отново подкани Салдо да тръгва. — Лично аз съм уверен в едно — снощи Фанси не е напускала чифлика. А междувременно, мистър Салдо има неотложни задачи, свързани със заснемането на поредния филм. В този филм сме вложили неколкостотин милиона долара и в Холивуд го чакат с нетърпение. Мистър Салдо едва е успял да се измъкне, за да ви посрещне и да ви доведе…

— Тъкмо се разхождах в кратката обедна почивка — добави услужливо Салдо. Той погледна часовника си. — Божичко! Наистина закъснявам! Ед ще ме разпъне на стената! — Той се завъртя и закрачи чевръсто към изхода.

— Я почакай малко, ей! — извика Джанвърт.

Салдо не му обърна внимание. Хелстрьом беше дал изрична команда с езика на знаците да излезе от залата и той не възнамеряваше да я нарушава. Джанвърт очевидно беше въоръжен, но се налагаше да рискуват. Ще стреля ли? Салдо почувства, как мускулите на гърба му се стягат, но въпреки това не забави крачка. Кошерът го изискваше от него.

— Казвам ти да спреш, иначе…! — изкрещя Джанвърт. Той отстъпи няколко крачки назад, опитвайки се да проследи отдалечаващия се гръб на Салдо, без да изпуска от очи другите двама. Салдо отвори вратата! Ръката на Джанвърт, стиснала в джоба дръжката на пистолета, беше хлъзгава от пот. Ще посмее ли да стреля? Салдо излезе!