Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Сигурен ли сте, че не желаете да ви поднесат от същото? — попита Хелстрьом.

Джанвърт отвърна с блеснал от гняв поглед, сетне неочаквано протегна ръка, дръпна чинията на Хелстрьом и произнесе:

— Защо не? Благодаря, че ми предложихте. — Той сведе триумфиращ поглед към чинията пред него и се усмихна доволно. Каквото и да бяха замислили, едва ли щяха да поставят отрова в храната на Хелстрьом!

Хелстрьом изви глава назад и започна да се смее неудържимо. Беше почувствал, как Кошерът се изпълва с нова жизненост, която се съсредоточава в него, за да му помогне в сражението. Джанвърт беше постъпил точно така, както бе предположил.

Мимека присви очи и погледна усмихнато Хелстрьом. Поведението на Джанвърт беше напълно предсказуемо, но това важеше за всички Външни. Хелстрьом бе успял да предугади действията му. Трябваше да признае, че за миг се беше усъмнила в способностите му, когато прочете плана, в набързо подадените сигнали. Но ето, че Джанвърт сам бе придърпал чинията със заредената порция и се готвеше да я изяде. Съвсем скоро щеше да се усмири.

Хелстрьом избърса бликналите си от смеха сълзи с крайчеца на кърпата и извика към кухнята:

— Мисис Найлес, моля донесете още една порция!

Вратата се отвори и старицата надникна.

Хелстрьом посочи с ръка празното място пред него и даде знак за нова порция. Тя кимна, изчезна и само след миг се върна с приготвената чиния. Вероятно нейната собствена, помисли си Хелстрьом. Надяваше се, че е останало повече. За работниците възможността да опитат подобна храна бе едно приятно разнообразие от неизменната каша от общия казан. Неусетно се замисли за това, откъде са взели месото — най-вероятно от младия работник, загинал при инцидента в генераторната снощи. Месото беше съвсем крехко. Той вдигна бавно ножа и вилицата и миг преди да започне да се храни, произнесе мислено: „Благословени да са онези, които се вливат във вечния поток на живота и стават част от общото“.

Месото не беше само крехко, то беше необичайно сочно и Джанвърт го поглъщаше лакомо.

— Нахранете се — подкани го Хелстрьом като махна с вилицата. — Тук сервираме само най-висококачествени продукти, а и мисис Найлес е великолепна готвачка.

„Наистина е великолепна — добави мислено Хелстрьом. Дано да е останало малко и за нея. Заслужаваше си наградата.“

— Разговорът ми изглеждаше доста интересен, доколкото имах възможност да чуя от мястото си — каза Кловис Кар.

Линкълн Крафт я погледна през голямото, претрупано бюро. В ъгъла на прозореца, точно над главата й виждаше част от планината. Навън бе ранен следобед, от улицата и магазина се носеше обичайната за този час глъчка. Вляво, на стената бе залепен плакат, който даваше точни съвети, как да се предпазим от джебчии. Наближаваше три. Досега Крафт беше провел три телефонни разговора с участъка в Лейквю и след всеки му бяха нареждали да „чака на място“.

Кловис Кар беше настанила стройното си, гъвкаво тяло в креслото точно срещу него. Привидно детинското й личице се покриваше с бръчки всеки път, когато се замислеше. Беше се залепила за Крафт някъде към единадесет сутринта в мотела, където получиха някои сведения за смъртта на Перюджи от навъсен дребосък, представил се с краткото „Джанвърт“. Крафт почти веднага се досети, че Кловис Кар и Джанвърт са сътрудници и след това, мозайката започна да се подрежда от само себе си. Двамата очевидно бяха от групата на Перюджи. След като стигна до този извод, Крафт започна да играе крайно предпазливо, припомняйки си подозренията на Хелстрьом, за последните няколко нашественици в периметъра на Кошера. Тези двамата му нямаха доверие, осъзна не след дълго Крафт. Жената се беше залепила за него като пчела на мед.