Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Нещо ново за смъртта на Перюджи? Някакви резултати от аутопсията?

Крафт се вгледа в лицето й. Имаше един момент, от разговора с шерифа, който подлежеше на внимателна преценка. Шерифът искаше — когато се появи групата от ФБР — Крафт да предаде на ръководителя й кратко съобщение. Ставаше дума за това, че главният прокурор все още нямаше ясно становище за това, дали разполагат с достатъчно улики за да започнат официално разследване. Крафт трябваше също така да уведоми ръководителя на групата от ФБР, че могат да продължат работата си, въз основа на предварителните предположения, че в хода на разследването на търговско-финансовите операции на Хелстрьом, ще могат да се сдобият с подобни улики. Според шерифа, хората от ФБР би трябвало да се появят във Форъствил всеки момент и Крафт трябваше незабавно да уведоми за това своя началник. На летището бяха изпратени няколко коли и „хората на Джанвърт“ бяха готови да запознаят колегите си с развитието на нещата.

След като приключи разговора с шерифа, Крафт извади бележника си и написа в него: „да продължат работа въз основа на предварителните предположения“. Помисли си, че ако сподели това съобщение с Кар, ще успее да приспи подозренията й. Знаеше, че трябва да предаде дословно съобщението на хората от ФБР, но това, когато му дойде времето. Въпросът беше, може ли да извлече някакво предимство от него сега?

— Все още не разполагат със заключението от аутопсията — рече Крафт.

— Видях какво написахте в бележника си — каза тя. — Това мнението на главния прокурор ли е?

— Май ще е по-добре, да обсъдите този въпрос с хората от ФБР. Между другото, все още не сте ми казали, каква е вашата връзка с цялата тази история.

— Вярно, пропуснала съм — съгласи се тя. — Вие сте доста предпазлив човек, нали, мистър Крафт?

— Да — кимна той. Какво целеше тя?

Устата й се изкриви в злобна усмивка.

— И нямате никакво желание да седите затворен тук.

— Вярно, не ми харесва — съгласи се той. Зачуди се на тази открита враждебност към него. Дали беше преднамерена провокация, или отражение на вече взето някъде горе решение — никакво доверие към местния шериф? Предположи, че по-скоро става дума за лична неприязън и се зачуди, как да се справи с нея. Неведнъж бяха обсъждали с Хелстрьом и Съвета по безопасност планове за действие в подобна обстановка, но не бяха предвиждали чак толкова сложна ситуация.

Кловис погледна през рамо към прозореца зад нея. В стаята беше задушно, а креслото й бе доста неудобно. Жадуваше за студена напитка, за някой сенчест бар с комфортни меки столове, за уютната и весела компания на Джанвърт. Вече цяла седмица играеше ролята на сестра на Джанвърт в този глупав излет. Свали маската едва когато дойде вестта за смъртта на Перюджи. Не всичко беше гладко в отношенията им с Джанвърт през този период. Освен това, Джанвърт никак не се разбираше с Ник Миърли, който играеше техен баща. На всичко отгоре и ДТ си пъхаше носа където не трябва, винаги когато възникнеше някой проблем. Без съмнение, онези отгоре му бяха заръчали да души. Но ДТ дори не умееше да се прикрива и изглеждаше жалък и смешен. С две думи — никакви удобства в тесния фургон и разследване, което буквално тъпчеше на едно място. Имаше моменти, в които предпочитаха да мълчат, вместо да се хванат за гушите. Цялата тази подтискана енергия сега излизаше на повърхността и Крафт се превръщаше в неин фокус.

Паркингът пред големия супермаркет отвън постепенно се изпълваше с коли. Късен следобед, тъкмо време за пазаруване, но Кловис продължаваше да търси с поглед хората от ФБР. Нито следа. Насочи вниманието си към Крафт.

„Нищо не ми пречи, да заявя на този тъп помощник-шериф, че съвсем скоро ще му видим сметката.“ Това разбира се беше само игра, каквато често играеше с хората, които не харесваше. Крафт вероятно щеше да остане потресен от думите й. И без това вече нервничеше съвсем открито. За съжаление, едва ли ще й разрешат да му тегли куршума, на този кучи син. Малко вероятно беше. Но една беше сигурно — че го е загазил. Шефа бе дръпнал няколко конеца във Вашингтон, но отгласът от това бе достигнал през столицата на щата чак до шерифа в Лейквю. Най-обикновена марионетна система. Мощно федерално течение лъхаше право във врата на Крафт и той не можеше да не го почувства. Сигурно все още гореше от желание да й поиска документите, но вече цял час не смееше да заговори за това. И по-добре, защото носеше само подправена лична карта, която й дадоха преди да тръгнат. Там пишеше, че се казва Кловис Миърли, а тя вече се беше представила като Кловис Кар.