Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Каква бъркотия — каза тя и в същия миг забеляза, че Крафт я слуша напрегнато. — Възможно ли е инцидентът да е случаен?

— Възможно, но малко вероятно. Пилотът е ветеран от Виетнам, зад гърба си има шест хиляди летателни часа. Сама си прави изводите. А, и кажи на Дребосъка, че пълномощията му за действие са клас „Г“. Знаеш ли, какво означава това?

— Да… да, сър. — Боже мили! При необходимост, разстрел и палеж!

— Ще се свържа с теб по радиостанцията веднага щом превземете чифлика. След не повече от час. Дочуване и си отваряй очите.

Слушалката изпука, Кловис побутна креслото напред и я постави на вилката. Прикривайки се зад края на бюрото, тя извади пистолета от чантата.

Крафт я наблюдаваше, като същевременно се опитваше да сглоби разговора от чутото на отсамния край. В мига, когато видя насоченото към него дуло на пистолета, със завития на края заглушител, той си помисли, че се е случило непоправимото.

Кловис побърза да прогони всякакви странични и разсейващи мисли и да се съсредоточи върху работата си.

— Дръж си ръцете така, че да мога да ги виждам — заповяда тя. — При най-дребното неподчинение ще ти тегля куршума. Никакви внезапни движения. Изправи се бавно и положи длани на бюрото. И внимавай какво правиш, Крафт. Не искам да ти изцапам кабинета. Ще настъпи ужасна бъркотия, да не говорим за обясненията, но ако ме принудиш, ще го сторя.

— Мистър Джанвърт, трябва да обсъдим някои въпроси — каза Хелстрьом. Той се наведе през масата към Джанвърт.

Вече приключил с обяда, Джанвърт го гледаше замислено, подпрял брадичката си с ръка. Всичко изглеждаше толкова объркано: компанията, в която се намираше, Агенцията, разговорът с Шефа, доскорошните му страхове… Смътно си спомни, че трябваше да внимава с Хелстрьом и жената, но сега вече му се струваше, че това не си заслужава усилията му.

— Време е да обсъдим някои общи за двама ни проблеми — продължаваше Хелстрьом.

Джанвърт кимна, забравил, че се е подпрял и главата му се люшна надолу. Да обсъдят, значи, общи проблеми. Добре де.

Имаше някакво почти неуловимо усещане в обкръжаващата го обстановка, в присъствието на тези хора около него — нещо уютно и добро, което го караше да се чувства съвсем спокойно. Първоначално се съпротивляваше на зараждащата се симпатия към Хелстрьом. Може би беше твърде рано да му се доверява напълно, но от друга страна, не виждаше какво пречи да го харесва. Между това да харесваш и да се доверяваш, имаше съществена разлика. Пък и каква вина имаше Хелстрьом, че някой си, на име Еди Джанвърт, сам се беше напъхал в капана?

Докато наблюдаваше тази промяна отстрани, Хелстрьом си мислеше: „Засега се държи чудесно. А и дозата беше относително доста висока.“ От известно време насам, тялото на Джанвърт беше започнало да отделя многобройни идентифициращи химически вещества. Съвсем скоро той ще бъде разпознаван и приеман от всеки работник в Кошера като свой. Това беше нож с две остриета: Джанвърт също щеше да приема работниците от Кошера като свои — всеки един от тях. Най-силно бяха подтиснати у него детеродният стимул и способността за критическа оценка. В случай, че химическата метаморфоза завършеше според очакванията им, Джанвърт щеше да се превърне в послушен и сговорчив човек.